— Шумерският чак толкова добър ли е?
— Съвременните лингвисти не биха могли да се произнесат — отвръща Библиотекарят. — Както вече споменах, за нас е почти невъзможно да го проумеем. Лагос подозираше, че в онези времена думите са въздействали по различен начин. Ако родният език влияе върху физическата структура на развиващия се мозък, то бихме могли да твърдим, че мозъците на шумерите, чийто език е бил коренно различен от всички днешни, са били фундаментално различни от вашите. Лагос беше убеден, че по тази причина шумерският е бил език, идеално подходящ за създаването и разпространението на вируси. Че един вирус, веднъж пуснат в Шумер, се е разпространявал бързо и вирулентно, докато всички не се окажели заразени.
— Може би Енки е знаел и това — заключава Хиро. — Може би нам-шубът на Енки не е бил чак толкова лошо нещо. Може би Бабел е най-хубавото нещо, което някога ни се е случвало.
37
Майката на Уай Ти работи във Федландия. Паркирала е малката си кола в собственото си номерирано парцелче, за което Федералните й искат около десет процента от заплатата (ако не й харесва, да се вози с такси или да ходи пеша). Тя изкачва няколко нива на ослепително осветената двойна спирала от железобетон, в която повечето помещения — хубавите, по-близо до повърхността — са запазени за други хора, но са празни. Винаги се изкачва по средата на рампата, между редиците от паркирани коли, да не би момчетата от ООКИК да сметнат, че се промъква, разтакава, кръшка, прави се на болна или пуши.
Докато стигне подземния вход на сградата, тя вече е извадила всички метални предмети от джобовете си, свалила е оскъдните бижута, които носи, пуснала ги е в една мръсна найлонова купа и е минала през детектора. Показва си значката. Подписва се и отбелязва точния час. Подлага се на претърсване от едно момиче от ООКИК. Неприятно, но със сигурност претърсването на отвърстията е по-гадно. Имат право на това, стига да поискат. Цял месец й бъркаха из отвърстията, след като на едно събрание се обади и предположи, че началничката й би могла да греши относно важен проект за програмиране. Беше си наказание, и то злобно — и тя си го знаеше, но винаги е искала да допринесе с нещо за страната си, а когато работиш за Федералните, просто приемаш факта, че ще има политически игрички. И че като човек от долните нива ще трябва ти да опираш пешкира. По-късно, след като издрапаш по йерархичната стълбица, вече не се налага да се примиряваш с чак толкова гадости. Да се кара с началничката си — къде ти! Началничката й, Мариета, не заема някакъв звезден пост в йерархията, но има достъп до по-горните нива. Има връзки. Познава разни хора, които познават разни хора. Ходи по коктейли, на които ходят и хора, които… ами, направо бихте се оцъклили.
Минава претърсването с отличен. Пъха пак обратно металните предмети по джобовете си. Изкачва половин дузина стълбищни площадки до нейния етаж. Асансьорите тук все още работят, но някакви много високопоставени люде във Федландия са разгласили — съвсем неофициално, но те си имат начини за разпространяване на информация — че икономиите на енергия са техен дълг. Дълг, вярност, отговорност. Колагенът, който ни свързва в Съединени Американски щати. И затова стълбищата са препълнени с потна вълна и скърцаща кожа. Ако вземеш асансьора, никой няма да ти каже нищо, но това ще се забележи. Ще го забележат, ще го запишат и ще го вземат предвид. Хората ще те зяпат, ще те оглеждат от главата до петите — ти какво, да не си си изкълчил глезена? Изкачването на стълбите не е проблем.
Федералните не пушат. Федералните, общо взето, не преяждат. Здравният план е много специфичен и съдържа основни стимули — ако прекалено надебелееш или почнеш да хъхриш, никой нищо няма да ти каже — нали би било грубо. Но определено ще усетиш натиск, ще почувстваш, че не се вписваш, докато вървиш през морето от бюра и погледите се вдигат, за да те проследят и преценят масата на дирника ти. Погледи, стрелкащи се напред-назад, докато, по консенсус, колегите ти си казват: „Чудя се колко ли изяжда той или тя от здравните ни вноски?“
И затова майката на Уай Ти изчатква с токчетата на черните си обувки по стълбите и влиза в своя кабинет — голяма стая с компютри, разположени под формата на решетка. Навремето работните места бяха разделени с прегради, но това не се хареса на момчетата от ООКИК — какво ще правим в случай на евакуация, казаха. Всички тези прегради ще попречат на свободното течение на шаша и паниката. Така че, без прегради. Само работни места и столове. Дори и бюра няма. Бюрата насърчават употребата на хартия, което е архаично и отразява неадекватен дух в екипа. Какво толкова особено има в работата ти, че трябва да пишеш на лист хартия, който само ти си виждаш? И да го заключваш в бюро? Щом работиш за Федералните, всичко извършено от теб е собственост на Съединените американски щати. Вършиш си работата на компютъра. Компютърът пази копия от всичко, така че ако се разболееш или нещо такова, колегите и началниците ти да имат достъп до него. Като искаш да драскаш бележчици или да звъниш по телефона, прави си го вкъщи, в свободното си време — никой не ти пречи.