Съществува и въпросът с взаимозаменяемостта. Федералните, също като военните, представляват взаимозаменяеми части. Ами ако работното ти място се повреди? Ще седиш и ще си клатиш краката, докато го поправят ли? Не, драга ми госпожо, сядаш на някое свободно работно място и се залавяш за работа. А не можеш да разполагаш с такава гъвкавост, ако половин тон лични вещи са напъхани в бюрото ти и са пръснати по него.
Така че във Федералните кабинети хартия няма. Всички работни места са едни и същи. Сутринта идваш, избираш си едно наслуки, сядаш и почваш да работиш. Можеш да се пробваш с предпочитания към определено място и да сядаш там всеки ден, но това няма да остане незабелязано. Общо взето, сядаш на свободното място най-близо до вратата. По този начин, който е дошъл, най-рано сяда най-близо, а дошлият най-късно — чак в дъното. Така от пръв поглед си личи кой в този кабинет е най-експедитивният и кой — както си шушукат помежду си в тоалетните — си има проблеми.
Не че това е някаква голяма тайна — кой идва пръв. Когато сутрин се разпишеш за заето работно място, не е като централният компютър да не го забелязва. Централният компютър всичко забелязва. Следи по цял ден всеки клавиш, който натиснеш на клавиатурата, по кое време го натискаш — чак до микросекундата, дали е правилният клавиш или погрешният, колко грешки правиш и кога ги допускаш. От тебе се изисква само да си бъдеш на работното място от осем до пет, с половин час обедна почивка и две десетминутни кафе-паузи, но ако се придържаш към това разписание, това определено ще се забележи — тъкмо затова майката на Уай Ти сяда на първото незаето работно място и включва машината в седем без петнайсет. Още половин дузина хора вече са тук, насядали по местата близо до вратата, но и това не е зле като постижение. Ако продължава по същия начин, може да очаква умерено стабилна кариера.
Федералните продължават да оперират в Плоскоземия. Никакви такива триизмерни работи, никакви очила, никакъв стереозвук. Всички компютри са от най-простите — двуизмерни, с плосък екран. На десктопа излизат прозорци с малки текстови документи вътре. Всичко това е част от програмата за икономии, която скоро ще пожъне крупни ползи.
Тя включва компютъра и си проверява пощата. Не лична поща — само няколко изявления на Мариета за масово осведомяване.
Помолена съм да ви уведомя за новите разпоредби относно служебните фондове. Приложената бележка е нова подглава на Процедурната инструкция на ООКИК на мястото на старата подглава, озаалабена МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ/КАЛИФОРНИЯ/ ЛОС АНЖЕЛИС/ СГРАДИ/СЛУЖЕБНА ПЛОЩ/ ФИЗИЧЕСКИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПЛАНИРАНЕТО/ ВЪВЕЖДАНЕ НА РАБОТЕЩИТЕ/ ГРУПОВИ ДЕЙНОСТИ.
Старата подглава категорично забраняваше използването на служебното пространство за създаването на „фондове“ от всякакъв вид, независимо дали постоянни (напр. за кафе) или еднократни (напр. за отпразнуване на рождени дни).
Тази забрана все още важи, но сега за всяка служба се въвежда едно-единствено, еднократно изключение с цел обединена стратегия за ползване на тоалетната хартия.
За да ви запозная, позволете ми да направя няколко общи забележки по темата. Проблемът с разпределянето на тоалетната хартия сред служителите сам по себе си отправя предизвикателства към всяка офис мениджмънт система, които се дължат на непредсказуемостта, присъща на ползването й. Не всяка трансакция за ползване на помещението изисква употребата на тоалетна хартия, а когато тя се употребява, нужното количество (броят квадрати) варира в доста широки граници в зависимост от лицето, както и за всяко едно лице — от една трансакция до следващата. Тук дори не вземаме под внимание употребата понякога на тоалетната хартия за непредвидени/творчески цели, като например прилагане/отстраняване на козметика, манипулиране на разлети напитки и т.н. По тази причина, вместо да се опитваме да опаковаме тоалетната хартия в малки пакети за по една трансакция (както например е с влажните кърпички), което в някои случаи би довело до разхищение, а в други — до ограничения, традиционно този продукт се разфасова в големи единици за дистрибуция, чийто размер надхвърля максималното количество откъслеци, което отделният индивид евентуално би използвал в една отделна трансакция (освен при форсмажорни обстоятелства.) Това намалява до минимум броя на трансакциите, в която единицата за дистрибуция се изчерпва (рулото свършва) по време на една отделна трансакция — ситуация, която може да доведе до емоционален стрес за засегнатия служител. Ала действително фактът, че единицата за дистрибуция е доста обемна и трябва да се използва нееднократно от определен брой различни индивиди, за да се избегне разхищение, отправя предизвикателства към мениджъра.