И така, до единайсет часа тя чете, препрочита и разбира новите промени в Проекта. Те са много, защото днес е понеделник сутрин, а Мариета и нейните шефове са прекарали целия уикенд затворени на горния етаж, дърлили са се за Проекта и са променили всичко.
После започва да преглежда всичко написано от нея досега за Проекта и да съставя списък какво трябва да се пренапише, за да съответства на новите спецификации. Общо взето, ще се наложи да пренапише целия си материал от самото начало. За трети път от също толкова месеци.
Ама все пак си има работа.
Около единайсет и половина тя вдига стреснато поглед и вижда, че пред работното й място стърчат половин дузина души. И дисциплинарна надзирателка. И някакви мъже — федерални. И Леон с детектора на лъжата.
— В четвъртък минах — казва тя.
— Време е за следващата проверка — отсича Мариета. — Хайде, да се задействаме.
— Дръж си ръцете така, че да ги виждам — командва надзирателката.
38
Майката на Уай Ти се изправя с ръце по шевовете и тръгва. Излиза от кабинета. Никой от останалите не вдига поглед — не бива. Проява на нечувствителност към нуждите на колегата. Кара изпитвания да се чувства неловко, като набелязан, а всъщност детекторът на лъжата е просто част от федералния начин на живот. Тя чува отсечените стъпки на надзирателката зад себе си — върви на две крачки зад нея, наблюдава, не изпуска от очи ръцете, за да не могат да извършат нищо, като например да извадят някой транквилант или нещо подобно, което да прецака теста.
Тя спира пред вратата на тоалетната. Надзирателката минава пред нея и отваря вратата. Тя влиза, последвана от жената.
Последното отделение отляво е твърде голямо — побира двама души. Майката на Уай Ти влиза вътре, последвана от надзирателката, която затваря вратата и я заключва. Майката на Уай Ти сваля чорапогащника, вдига полата, кляка над един тас, изпишква се. Надзирателката следи нито една капчица да не се излее навън, вдига таса, излива го в епруветка, на която вече е залепено етикетче с името й и днешната дата.
После — отново в преддверието, пак с надзирателката по петите. Когато отиваш на проверка с детектор на лъжата, ти се позволява да ползваш асансьорите, за да не пристигнеш там задъхан и потен.
Навремето това си беше най-обикновен кабинет със стол и инструменти, подредени на масата. После купиха новата, шикозна система „детектор на лъжата“. Сега все едно влизаш на хай-тек медицински преглед. Стаята е напълно преустроена — ни следа от първоначалната й функция, прозорците са със завеси, всичко е гладко и бежово и мирише на болница. Има само един стол — в средата. Майката на Уай Ти сяда на него, обляга ръце на облегалките, наглася пръстите и дланите си в очакващите ги вдлъбнатинки. Неопреновият юмрук на маншета за измерване на кръвното налягане опипва слепешката, намира ръката й и я стисва. Междувременно светлините в стаята намаляват, вратата се затваря, тя остава съвсем сама. Тръненият венец се сключва около главата й — тя усеща бодежите на електродите през скалпа, чувства хладния полъх по раменете си от свръхпроводимите квантово-интерферентни уреди, служещи като радар в мозъка. Някъде отвъд стената, тя знае, половин дузина техници от личния състав седят в контролната стая и наблюдават на голям екран зениците й в много близък план.
После усеща изгарящо пробождане в ръката и разбира, че й инжектират нещо. Което означава, че това не е обикновена проверка с детектор на лъжата. Днес ще й правят нещо специално. Изгарящото усещане обхваща цялото й тяло, сърцето й тупти, очите й се насълзяват. Били са й кофеин, за да изпадне в превъзбудено, словоохотливо състояние.
С днешната работа — дотук. Понякога тези процедури отнемат по дванайсет часа.
— Как се казваш? — произнася глас. Неестествено спокоен, равен глас. Компютърно генериран. По този начин всичко, което й казва, звучи безпристрастно, изчистено от всякакви емоции — тя няма как да усети някакви намеци за развитието на разпита.
Кофеинът и другото, с което я инжектират, прецакват и чувството й за време.
Тя мрази тези неща, но те се случват с всекиго понякога, а когато си постъпил на работа при федералните, си се подписал на пунктирната линия и си им дал разрешение. В известен смисъл това е белег на гордост и чест. Всеки, който работи за федералните, влага там сърце и душа. Защото ако не ги влага, това ще лъсне като бял ден, когато му дойде редът да седне на този стол.