Въпросите се сипят. Повечето са безсмислени. „Била ли си някога в Шотландия? Белият хляб по-скъп ли е от пшеничния?“. Това е, за да се нагоди, за да заработят гладко всички системи. Те изхвърлят целия материал от първия час на разпита, защото се губи в шума.
Тя чувства как се отпуска. Казват, че след няколко теста с полиграф се научаваш да се отпускаш и всичко тръгва по-бързо. Столът я държи на място, кофеинът й пречи да задреме, сензорната депривация прочиства съзнанието й.
— Как е прякорът на дъщеря ти?
— Уай Ти.
— А ти как се обръщаш към нея?
— По прякор — Уай Ти. По нейно настояване.
— Уай Ти работи ли?
— Да, работи като Куриер за „РадиКС“.
— Колко пари печели Уай Ти като куриер?
— Не знам. Припечелва по някой долар.
— Колко често си купува ново оборудване за работата?
— Не знам. Не следя това.
— Уай Ти правила ли е напоследък нещо необичайно?
— Зависи какво имате предвид. — Знае, че увърта. — Тя непрекъснато прави разни неща, които някои хора биха нарекли необичайни. — Това не звучи особено добре — излиза, че одобрява неконформизма. — Май всъщност искам да кажа, че непрекъснато върши необичайни неща.
— Чупила ли е Уай Ти скоро някаква покъщнина?
— Да. — Тя се предава. Федералните вече го знаят, къщата й бъка от бръмбари и се подслушва, цяло чудо е, че електрическата инсталация още не е гръмнала с всичките тия допълнителни чудесии, включени към нея. — Счупи компютъра ми.
— Даде ли някакво обяснение защо го е счупила?
— Да. Нещо такова. Искам да кажа, ако безсмислиците се броят за обяснение.
— А какво обяснение даде?
— Страхувала се… толкова е нелепо! Страхувала се, че ще се заразя с някакъв вирус от него.
— Уай Ти страхуваше ли се, че и тя ще се зарази с вируса?
— Не. Каза, че само програмистите го прихващали.
Защо й задават всички тези въпроси? Всичко това го имат на запис.
— Ти повярва ли на обяснението на Уай Ти защо е счупила компютъра?
Това е то.
Ето какво ги интересува, значи.
Искат да разберат единственото, което не могат да подслушат директно — какво става в ума й. Искат да разберат повярвала ли е на историята на Уай Ти за вируса.
И знае, че греши, като просто мисли за тези неща. Защото свръхохладените електроди на главата й го улавят. Те не могат да отгатнат какво си мисли тя, но усещат, че в мозъка й нещо става, че точно сега тя използва части от него, които не е използвала, докато са й задавали безсмислени въпроси.
С други думи, разбират, че тя анализира ситуацията и се опитва да проумее какво целят. А не би го направила, освен ако не иска да скрие нещо.
— Какво искате да знаете? — пита тя. — Защо просто не дойдете и не попитате направо? Да поговорим за това на четири очи. Просто да седнем в една стая като възрастни хора и да го обсъдим.
Усеща още едно остро бодване в ръката, усеща как след няколко секунди по цялото й тяло се разливат вцепенение и студ, докато наркотикът се смесва с кръвния й поток. Все по-трудно й става да следи разговора.
— Как се казваш? — произнася гласът.
39
Алкан — магистралата за Аляска — е най-дългото франчайз гето в света: едноизмерен град, дълъг три хиляди и триста километра и широк трийсетина метра, разрастващ се с темпо сто и шейсет километра на година — с бързината, с която хората могат да стигнат до границата с пустошта и да паркират таратайките си в следващата свободна пролука. За хората, които искат да напуснат Америка, но нямат достъп до самолети и кораби, това е единственият начин.
Магистралата от край до край е с две платна, с настилка, но изровена, и задушена от подвижни къщи, семейни фургони, пикапи с каравани. Започва нейде в средата на Британска Колумбия на кръстовището на Принц Джордж, където ред притоци се сливат и образуват една-единствена магистрала на север. На юг притоците се разделят в делта от товарни пътища, пресичаща канадско-американската граница на десетина и повече места, разпръснати върху над осемстотин километра от фиордите на Британска Колумбия към обширните раирани житни ниви на централна Монтана. После тя се влива в американската пътна система, служеща за главен щаб на миграцията. Тази осемстотинкилометрова раирана територия е изпълнена с уж арктически изследователи в големи къщи на колела, оптимистично насочили се на север, и далеч немалко отхвърлени, изоставили трошките си по северните земи и хванали стопа на юг. Камионите за каране на трупи и тежките четириколесни возила оформят подвижно слаломно трасе за Хиро, яхнал черния си мотоциклет.