— Кой е? — пита мъжът, обхванат от окаян ужас. — Да не е Гарвана?
— Не е Гарвана — успокоява го Хиро. — Не се тревожи. Ти ли си Чък Райтсън? Бивш президент на Временна република Кенай и Кодиак?
— Да. К’во искаш? Нямам пари.
— Просто да поговорим. Бачкам за ЦРК и работата ми е да събирам информация.
— Имам нужда да пийна, мамка му — казва Чък Райтън.
Общината представлява огромна надуваема сграда по средата на франчайза. Изоставен Лас Вегас: супермаркет, видеоаркада, пералня, бар, магазин за алкохол, битпазар, публичен дом. Като че винаги е управляван от малкия процент народонаселение, способно да купонясва до пет сутринта всяка Божа нощ и непритежаващо други функции.
Повечето Общини съдържат и по няколко франчайза във франчайзите. Хиро мярва „Бирарията на Кели“ — май по-свястно място в „Дремни и продължи“ не можеш да намериш — и повежда Чък Райтсън нататък. Чък е облечен с дрехи на етажи, навремето в различни цветове. Сега са едни и същи на цвят — с цвета на кожата му, а той е хаки.
Всички заведения в Общината, включително и този бар, изглеждат все едно се намират на кораб-затвор — всичко заковано с пирони, ярко осветено по двайсет и четири часа в денонощието, целият персонал — запечатан зад дебели стъклени бариери, пожълтели и помътнели. За охраната в тази Община се грижи „Твърдата ръка на закона“ и затова наоколо е пълно със стероидомани в черни, подплатени с бронегел облекла — обикалят из базара напред-назад по двама, по трима и ентусиазирано нарушават хорските човешки права.
Хиро и Чък се мятат на нещото, което най-силно наподобява ъглова маса. Хиро задържа един келнер и скришно поръчва халба „Кръчмарска специална“, смесена наполовина с безалкохолна бира. Така Чък ще остане в съзнание малко по-дълго от обичайното.
Да го убедиш да ти се разкрие не отнема много усилия. Той е като онези старци от някоя опозорила се президентска администрация, изгонени заради скандал, които посвещават остатъка от живота си на намирането на слушатели.
— Да, бях президент на ВРКК две години. И все още смятам себе си за президент на правителството в изгнание.
Хиро се мъчи да не подбели очи. Чък като че забелязва.
— Добре де, добре, не е кой знае какво. Но ВРКК известно време беше процъфтяваща страна. Много хора биха искали отново да възникне нещо подобно. Така де, единственото, което ни прогони — единственият начин, по който онези маниаци можеха да завземат властта — беше напълно, нали разбираш… — като че думите не му стигат. — Как човек да очаква подобно нещо?
— Как ви прогониха? Гражданска война ли избухна?
— В началото имаше няколко въстания. А в някои затънтени краища на Кодиак ние така или иначе никога не сме държали здраво властта. Но нямаше гражданска война като такава. Американците харесваха правителството ни, разбираш ли. Американците държаха всичкото оръжие, оборудване, инфраструктура. Правчовците бяха просто тайфа рошави типове, търчащи из горите.
— Правчовците ли?
— Руската православна църква. Отначало бяха малобройно малцинство. Предимно индианци, разбираш ли — тлингити, алеути, покръстени от руснаците преди стотици години. Но после в Русия настана пълна лудница и те почнаха да се изсипват през сто и осемдесетградусовия меридиан с най-различни лодки.
— И не са искали конституционна демокрация.
— Не, по никой начин.
— А какво искаха? Цар ли?
— Не. Тия с царя — традиционалистите — си останаха в Русия. Правчовците, които довтасаха във ВРКК, бяха напълно отхвърлени. Били са прогонени от страната от главната Православна църква.
— Защо?
— „Еретики“. Така казват руснаците на еретиците. Правчовците, които пристигнаха във ВРКК, бяха от нова секта — всичките до един петдесятници. Имаха някакви връзки с „Райските врата на Преподобния Уейн“. Постоянно ни се мъкнеха разни мисионери от Тексас да се срещат с тях, да му се не види. И през цялото време говореха на езици. Главната Руска православна църква смяташе, че това е дело на дявола.
— И колко от тези руски православни петдесятници дойдоха във ВРКК?
— Леле божке, ужасно много! Поне петдесет хиляди.
— Колко американци имаше във ВРКК?
— Близо сто хиляди.
— Тогава как точно Правчовците са завзели властта?
— Ами като се събудихме една сутрин, посред Правителствения площад в Ню Вашингтон беше паркиран един „Еърстрийм“ — направо насред всичките камиони, където бяхме настанили правителството. Правчовците се бяха намъкнали през нощта и му махнали колелата, така че да не може да мръдне. Сметнахме това за протестна акция. Казахме им да го разкарат оттам. Те отказаха и издадоха прокламация на руски. Когато ни преведоха проклетото писание, излезе, че то било заповед да си стягаме багажа, да се махаме и да предадем властта на Правчовците. Пълен абсурд. Тръгнахме да разкараме този „Еърстрийм“, а Гуров седи и ни чака там с гадна усмивчица на уста.