— Гуров ли?
— Да, един от бежанците, прехвърлили се през меридиана от Съветския съюз. Бивш генерал от КГБ, който после станал религиозен фанатик. Беше нещо като министър на отбраната в създаденото от Правчовците правителство. Та, Гуров отваря страничната врата на возилото и ни показва какво има вътре.
— А какво имаше вътре?
— Най-вече апаратура, нали разбираш — портативен генератор, електрическа инсталация, контролно табло и тъй нататък. Но в средата на фургона к’о да видим, един голям черен конус седи на пода. Като фунийка сладолед, само дето е метър и половина дълга, гладка и черна. И питам какво, по дяволите, е това? А Гуров ми вика, това е десетмегатонна водородна бомба, която отмъкнахме от балистичен ракетен снаряд. Като нищо ще вдигне града във въздуха. Някакви въпроси?
— И вие капитулирахте.
— Че какво ли да направим?
— Знаете ли как тази бомба е попаднала у Правчовците?
Чък Райтсън явно знае. Той поема най-дълбокия си дъх за вечерта, издишва въздуха, поклаща глава, втренчен зад гърба на Хиро. Удря две яки глътки бира.
— Имало някаква съветска подводница, натоварена с ядрени ракети. Командирът се казвал Овчинников. Бил много набожен, но не фанатик като Правчовците. Така де, ако беше фанатик, нямаше да му поверят подводница с ядрени ракети, нали?
— Сигурно.
— За такова нещо трябва да си психологически стабилен. Каквото и да означава това. Както и да е, след като всичко в Русия се разпадна, той се оказал притежател на това толкова опасно оръжие. Решил да разтовари целия екипаж и да го навре всичкото в Марианската падина. Да погребе оръжията завинаги.
Но някак си успели да го убедят да помогне с подводницата на банда Правчовци да избягат в Аляска. Те и мнозина други бежанци започнали да се трупат по брега на Беринговия проток. А условията в някои от тези бежански лагери били направо окаяни. Не че там може да се отглежда храна в изобилие, нали разбираш. Хората измирали с хиляди. Стояли по бреговете, умирали от глад и чакали някой кораб да дойде.
И затова Овчинников се оставил да го убедят да използва подводницата — а тя е много голяма и бърза — за евакуиране на част от тези клети бежанци във ВРКК.
Но, естествено, от идеята да пусне цяла банда непознати особи на кораба си го затресла параноя. Те, командирите на атомни подводници, са си направо побъркани на тема сигурност, по очевидни причини. И затова установили много строга система. Всички бежанци, които щели да се качат на кораба, трябвало да минат на проверка през детектор за метал. После щели да ги поставят под въоръжена стража чак докато пристигнат в Аляска.
Та, Твърдите Правчовци си имат един тип на име Гарвана…
— Знам го.
— Гарвана също се качил на подводницата.
— Мили Боже.
— Добрал се някак си до сибирския бряг — сигурно е сърфирал с шибания си каяк.
— Сърфирал ли?
— Така алеутите сноват между островите.
— Гарвана алеут ли е?
— Да, алеут-убиец на китове. Знаеш ли какво е алеут?
— Да, татко ми е познавал един в Япония — отвръща Хиро. Старите приказки на татко от военнопленническия лагер се размърдват в паметта му, измъкват се от дълбокото-предълбоко мазе.
— Алеутите просто изкарват каяците на вода и яхват вълната. Могат да надбягат и параход!
— Това не го знаех.
— Както и да е, Гарвана отишъл в един такъв бежански лагер и се представил за член на някакво сибирско племе. Някои от тия сибиряци не можеш ги отличи от индианци. Правчовците очевидно са имали някакви съюзници в тези лагери, които пробутали Гарвана в челото на опашката и така той се качил на подводницата.
— Но нали каза, че имало детектор за метал.
— Не помогнал. Той използва стъклени ножове. Дялка ги от стъкло за съдове. Това е най-острото острие на света, да знаеш.
— И това не го знаех.
— Да — ръбът му е широк едва колкото една отделна молекула. Лекарите ги използват при очните операции — могат да ти срежат роговицата, без да оставят белег. Някои индианци с това си изкарват прехраната. Дялат скалпели за очи.