Не може просто да развяваш меч като празна заплаха. Не бива да го вадиш или да го държиш оголен, освен ако не възнамеряваш да убиеш някого. Хиро се втурва към ченгето от „Твърдата ръка на закона“ и вдига катаната за удар. Ченгето реагира адекватно, а именно, чупи се от пътя му. Сребърната лента на катаната сияе над тълпата. Тя привлича ченгетата и отблъсква всички останали, така че докато Хиро тича през центъра на Общината, пред него няма никой, а подире му търчи тълпа от блестящи черни твари.
Той изключва всичките технолайна в очилата. Те само го объркват — седнал да ми чете статистически данни за собствената си смърт, докато тя му се случва. Много постмодернистично. Време е да се потопи в Реалността като всички останали.
Дори и ченгетата от „Твърдата ръка на закона“ не биха стреляли с такава голяма пушка в тълпата, освен ако не е насочена право в целта или пък те са в отвратително настроение. Няколко сопола се стрелват покрай Хиро, вече толкова разлети, че причиняват единствено досада, плясват случайните зрители и ги увиват в лепкави тюлени воали.
Някъде между залата за триизмерни видеоигри и рекламната витрина, пълна със смъртно отегчени проститутки, погледът на Хиро се прояснява и той съзира чудо: изходът на надуваемия купол, където от вратата в хладния нощен въздух лъхат синтетичен бирен дъх и атомизирани телесни течности.
Лошите и хубавите неща се случват в бърза последователност. Следващото лошо нещо се случва, когато стоманена решетка пада и прегражда изхода.
По дяволите, какво толкова — сградата е надуваема! Хиро включва радара само за миг — стените сякаш се отдалечават и стават невидими. Сега той вижда през тях вдън стоманената гора отвъд. Не му отнема много време да открие паркинга, където е оставил мотора си, предполага се, под закрилата на въоръжения пазач.
Насочва се подвеждащо към публичния дом, а после хуква право към една гола стена. Тъканта на сградата е твърда, но катаната прорязва еднометрова дупка в него с едно-единствено плавно движение и той изскача през нея, понесен от струя зловонен въздух.
А после — след като Хиро яхва мотоциклета, новите южноафриканци се натоварват на всъдехода си, а „Твърдата ръка на закона“ се качват в лъскавите си черни служебни коли и всички вкупом нахлуват с рев на магистралата. После идва просто сцена с гонитби и преследвания.
41
Уай Ти е посещавала необикновени места през кариерата си. Има визи за около три дузини страни, ламинирани на гърдите й. А за капак, освен в истинските страни, тя е вземала и отнасяла пратки в такива очарователни ваканционни местенца като Смъртния остров, Жертваната зона и лагера в Грифит парк. Но най-шантавата задача от всички тях е новата: някой иска тя да занесе нещо в Съединените американски щати. Така си пише в поръчката.
Пратката не е кой знае какво — най-обикновен голям пощенски плик.
— Сигурен ли си, че не искаш да го пратиш по пощата? — пита тя типа, когато взема плика. Намира се в един от онези гадни офис паркове извън бърбклавите. Като бърбклав за скапани фирми, които си имат офиси, телефони и всичкото там, но май нищичко не вършат.
Разбира се, въпросът е саркастичен. Пощата не работи, освен във Федландия. Всички пощенски кутии са демонтирани и носталгичните откачалки си украсяват с тях апартаментите. Но в него има и шегичка, защото местоназначението всъщност е една сграда в средата на Федландия. Шегичката е: ако искаш да си имаш работа с Федералните, що не използваш скапаната им пощенска система? Не те ли е страх, че като пратиш нещо толкова невероятно тежкарско като Куриер, ще им паднеш в очите?
— Ми, такова, тука не идва поща, нали? — пита типът.
Няма смисъл да описва офиса. Няма смисъл дори да позволява на офиса да пълни очните й ябълки и да заема ценно паметово пространство в мозъка й. Флуоресцентни светлини и прегради със залепени по тях килими. Предпочитам килимът да си е на пода, благодаря. Цветна схема. Ергономични лайна. Начервени мацки. Мирис на копирна машина. Всичко е ново-новеничко, забелязва тя.
Пликът лежи на бюрото на типа. И него няма смисъл да го описваме. Следи от южняшки или тексаски акцент. Долният край на плика е успореден на ръба на писалището, на половин сантиметър от него, идеално центриран между лявата и дясната страна. Все едно тук е влязъл лекар и го е поставил на бюрото с пинсети. Адресиран е до: СТАЯ 968А, ПОЩЕНСКИ КЛОН М8-1569835, СГРАДА ЛА-6, СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.