— Искаш ли обратна разписка? — пита тя.
— Не е необходимо.
— Ако не успея да го доставя, няма начин да ти го върна, защото на мен тука всичко ми изглежда еднакво.
— Не е важно — казва той. — Според теб кога ще го занесеш?
— Най-много до два часа.
— Защо толкова дълго?
— Митница, пич. Федералните не са модернизирали системата си като другите, — поради което повечето Куриери са готови на какво ли не, за да избегнат доставки във Федландия. Но днес денят върви бавно, още не са се обадили на Уай Ти да извърши някоя секретна мисия за Мафията, а може и да уцели майка си в обедна почивка.
— А как се казваш?
— Ние не си казваме имената.
— Трябва да знам кой доставя тази пратка.
— Защо, нали каза, че не било важно?
Пичът се нервира.
— Добре де — казва той. — Зарежи. Само го достави, моля те.
Добре, тъй да е, казва си тя наум. И още много други неща казва наум. Този тип си е явен извратеняк. Толкова простичко, толкова открито: „Как се казваш?“. Я стига бе, пич.
Имената не са важни. Всеки знае, че Куриерите са взаимозаменяеми части. Просто някои са много по-бързи и много по-добри.
И така, тя подкарва скейтборда и излиза от офиса. Всичко е много анонимно. Никъде няма корпоративни символи. Докато чака асансьора, се обажда в „РадиКС“ и се опитва да открие кой се е обадил.
Отговорът идва след няколко минути, докато тя излиза от офис парка, заловена за един хубав мерцедес: Предприятие за новаторски разработки „Райф“. ПНРР. От тия, хай-тек екипите. Вероятно се опитват да сключат договор с правителството. Вероятно се опитват да продадат на федералните апарати за измерване на кръвното или нещо такова.
Добре де, просто ще им отнесе пратката. Остава с впечатлението, че тоя мерцедес се опитва да я принуди да се откачи и да се закачи за нещо друго, като кара много бавно. Така че тя се закача за друга кола — товарен камион, пътуващ в същата посока. Ако съдим по височината на каросерията му, трябва да е празен и сигурно ще се движи доста бързичко.
Десет секунди по-късно, както и се очакваше, мерцедесът изфучава в лявото платно. Тя се закача за него и се вози бързо и удобно два-три километра.
Влизането във Федландия е пълна досада. Повечето федчета карат малки колички от пластмаса и алуминий, за които е трудно да се закачиш. Най-сетне тя бодва една, мъничко желебонбонче с лепени прозорци и трицилиндров двигател, която я откарва до границата на Съединените щати.
Колкото по-малка става тази страна, толкова повече ги тресе параноята. Днес митничарите са направо невъзможни. Тя трябва да подпише документ от десет страници — и на всичкото отгоре я карат да го прочете. Казват, че би трябвало прочитането да й отнеме поне половин час.
— Но нали го четох преди две седмици.
— Може да има промени — упорства стражът. — Трябва пак да го прочетеш.
В общи линии документът просто удостоверява, че Уай Ти не е терористка, комунистка (каквото и да е това), хомосексуалистка, осквернителка на националните символи, търговка на порнография, паразит, живеещ от социални помощи, расово нечувствителна, носител на заразни болести или застъпничка на всяка идеология, склонна да поставя под съмнение традиционните семейни ценности. По-голямата част от него представлява дефиниции за думите, използвани на първа страница.
Така че Уай Ти кибичи половин час в малката стаичка и се занимава с домакинство — преглежда си нещата, сменя батериите на всичките си джунджурии, почиства си ноктите, пуска самоподдръжката на скейтборда. После подписва шибания документ и го подава на пича. И влиза във Федландия.
Не е трудно да намери мястото. Типична федерална сграда — милион стъпала. Все едно е построена на върха на планина от стъпала. Колони. В тази сграда има повече народ от обичайното. Набити типове с напомадени коси. Сигурно е нещо като ченгеджийница. Пазачът на входа си е ченге отвсякъде и й вдига пара за това, че си е внесла скейтборда вътре. Все едно навън си имат сигурно място, където човек да си остави скейтборда.
Страшно мъчна работа е да се разбереш с това ченге. Но всичко е нормално, Уай Ти също се чувства така.
— Ето ти плика — казва тя. — Занеси си го ти на деветия етаж в почивката ти. Много гадно, че ще трябва да катериш стъпалата.