— Мъртви сте, да знаете — заканва се тя.
Всички се усмихват, все едно си падат по мацки куражлийки.
— Мъртви сте, да знаете — повтаря тя.
Това е ключовата фраза, която цялата й апаратура очаква да чуе. Когато я произнася за втори път, всичките й средства за самозащита се включват, което наред с другото означава и няколко хиляди волта електрически ток с радиочестота, който изведнъж нахлува във външната страна на белезниците й.
Главният федерален зад бюрото изсумтява от дъното на търбуха си. Той изхвърча встрани — цялата му дясна страна се гърчи спазматично, спъва се в стола си и се размазва се в стената, като си трясва главата о мраморния перваз на прозореца. Тъпакът, който я дърпа за другата ръка, се изпъва като качен на невидим уред за мъчения, случайно зашлевява един от типовете по лицето и кръвта на онзи нахлува в главата. И двамата се тръшват на пода като чувал, пълен с бесни котки. Останал е един-единствен тип и той си бърка под сакото за нещо. Тя пристъпва към него, замахва с ръка и крайчецът на оковите забърсва врата му. Това е просто ласка, но все едно го фрасват с две ръце с дръжката на електрическата брадва на сатаната. Смрадливата течност потича нагоре-надолу по гръбнака му и изведнъж той се пльосва върху два смотани дървени стола, а пистолетът му се върти на пода като пумпал.
Тя сгъва китка по един определен начин и палката изпада от ръкава в дланта й. Гривната на белезниците, която виси от другата страна, ще й върши същата работа. Изважда също и кутията Течни стави, отваря капака и наглася пръскалото на спрея на широк обхват.
Един от федералните гадове се оказва достатъчно любезен, че да й отвори вратата. Той влиза в стаята с изваден пистолет, подкрепен от още дузина души, дотърчали от големия офис, и тя ги облива с „Течни стави“. Люсссс — като мухозол. Трясъкът на сгромолясващи се върху пода тела прилича на тътена на тъпан. Тя открива, че скейтбордът й няма проблеми с преминаването през проснатите им тела, а после изскача навън. Типовете се стичат отвсякъде, невероятно много са, тя продължава да натиска с пръст натиснатия бутон с насочен право напред стрей и копае с крак пода, набирайки скорост. „Течни стави“ действа като химически течен клин. Тя се плъзга по килим от тела. Някои федерални са достатъчно пъргави, че да се стрелнат изотзад в опит да я хванат, но тя държи палката в готовност — палката превръща нервните им системи за няколко минути в намотки от нажежена бодлива тел, но иначе не бива да оказва други ефекти.
Изминала е около три четвърти от пътя през офиса, когато „Течните стави“ свършват. Но ефектът продължава още секунда-две, защото хората се боят от тях и продължават да се дърпат, макар и нищо да не излиза от флакона. После неколцина се досещат и допускат грешката да се опитат да я грабнат за китките. Тя трясва единия с палката, а другия — с електрическите белезници. После — бум през вратата и изскача на стълбището, като оставя подире си четирийсетина жертви. Така им се пада — дори не се опитаха да я арестуват като джентълмени.
За пешака стълбището е препятствие. Но не и за умните колела — те просто заприличват на четирийсет и пет градусова ъглова рампа. Малко друса, особено когато вече е слязла на втория етаж, и върви прекалено бързо, но определено е възможно.
Късмет: едното от ченгетата на първия етаж току-що отваря вратата на стълбището, без съмнение разтревожен от симфонията от алармени звънци и бръмчене, започнала да се смесва в плътна стена от истеричен звук. Тя профучава покрай него. Той протяга ръка в опит да я спре, улавя я за китката и й нарушава равновесието, но този скейтборд е много милозлив и достатъчно умен, че да забави малко ход, когато центърът на тежестта й попада на неправилно място. Съвсем скоро дъската отново се намира под нея и тя пресича радикално фоайето с асансьорите, прицелена право в дъгата на детектора за метал, отвъд която сияе ярката дневна светлина на свободата.
Старият й приятел, ченгето, скача на крака и реагира достатъчно бързо, че да разпери ръце и крака и да препречи входа на детектора. Уай Ти се преструва, че се е устремила право към него, а сетне в последната секунда изригва скейтборда встрани, натиска с крак един от ключовете, свива крака под себе си и скача нагоре. Прехвърча над масичката, дъската преминава под нея и секунда по-късно тя каца отгоре й. Залита, възстановява равновесието си и вече е във фоайето, устремена към входната врата.