Но пък и тази работа не е точно от префинените.
Изминава близо километър, сяда на един плосък камък на открито — тук не могат да го издебнат от засада — и влиза в Метавселената.
— Библиотекарю?
— Да, господине?
— Инана.
— Фигура от шумерската митология. По-късните култури я познават като Ищар или Естир.
— Добра или лоша богиня?
— Добра. Любима богиня.
— Да си е имала работа с Енки или Ашера?
— Най-вече с Енки. Двамата с Енки са били ту в добри, ту в лоши отношения. Инана е известна като кралицата на всички велики ме.
— Мислех, че ме принадлежат на Енки.
— Точно така. Но Инана отишла в Абзу — водната крепост на град Ериду, където Енки пазел ме — и го накарала да й ги даде всичките. Така ме били въведени в цивилизацията.
— Водна крепост, значи.
— Да, господине.
— А Енки как се почувствал?
— Той й ги е дал доброволно, очевидно защото е бил пиян и зашеметен от женския чар на Инана. Когато изтрезнял, опитал се да я догони и да си ги върне, но тя го надхитрила.
— Нека се позанимаем със семиотика — смънква Хиро. — Салът е водната крепост на Л. Боб Райф. Там той пази всичко. Всичките си ме. Хуанита замина за Астория — най-близкото място до Сала — преди два дни. Според мен се опитва да се прави на Инана.
— В друг популярен шумерски мит — продължава Библиотекарят — Инана слиза в подземния свят.
— Продължавай — насърчава го Хиро.
— Тя събира всички свои ме и навлиза в земята, от която няма връщане.
— Страхотно.
— Тя преминава през подземния свят и стига до храма, в който властва Ерешкигал, богинята на смъртта. Пътува под фалшив предлог, лесно разгадан от всевиждащата Ерешкигал. Но въпреки това богинята на смъртта й позволява да влезе в храма. Щом Инана влиза, свалят от нея одеждите, украшенията и ме и я отвеждат, чисто гола, пред Ерешкигал и седемте съдии от долната земя. Съдиите „приковали в нея очи — очите на смъртта; с тяхното слово — словото, измъчващо духа, Инана била превърната в труп, в парче разлагащо се месо, и окачена на кука на стената“. Креймър.
— Чудничко. Защо, по дяволите, го е направила?
— Както казва Дайан Уолкстайн, „Инана се отказала… от всичко, което била постигнала през живота си, била съблечена гола, нищичко не останало, освен самата тя, за да се прероди… чрез пътуването си в подземния свят тя се сдобила със силите и тайнствата на смъртта и прераждането“.
— О, значи историята продължава?
— Вестоносецът на Инана изчаква три дни, и когато тя не се завръща от долната земя, отива при боговете да моли за помощ. Никой от тях не иска да помогне освен Енки.
— И значи нашето приятелче Енки, богът-хакер, трябва да й спаси задника от Ада.
— Енки създава двама души и ги изпраща на долната земя да спасят Инана. Чрез тяхната магия тя е съживена. Тя се връща от подземния свят, следвана от тълпа мъртъвци.
— Хуанита замина за Сала преди три дни — казва Хиро. — Време е за хакерство.
Земята все още е там, където я е оставил, и показва в едър план увеличено изображение на Сала. В светлината на снощния разговор с Чък Райтсън не е трудно да намерим онази негова част, прикрепена от Правчовците, когато преди няколко седмици „Ентърпрайз“ е преминал покрай ВРКК. Там има два дебелогъзи съветски товарни кораба, вързани един за друг, и ято малки лодки около тях. Салът е предимно мъртвокафяв и органичен, но тази му част се състои изцяло от бяло фибростъкло: яхти, плячкосани от заможните пенсионери на ВРКК. С хиляди.
Сега Салът се намира до Порт Шърман и затова Хиро предполага, че тъкмо там се мотаят висшите жреци на Ашера. След няколко дни те ще са в Еврика, после в Сан Франциско, после в Ел Ей — плаващо наземно звено, което връзва правчовската част от Сала за най-близката възможна точка на континента.
Той обръща гръб на Сала и обръща поглед през океана към Порт Шърман, за да попроучи обстановката там.
По крайбрежието се е оформил хубав полумесец от евтини мотели с жълти реклами. Хиро ги преглежда и търси руски имена.
Задачката се оказва лесна. Точно по средата на крайбрежието има Спектър 2000. Както намеква името, всеки от тези хотели разполага с богат избор от стаи, от стаи-чекмеджета в преддверието, та чак до луксозните апартаменти на последния етаж. Ето — най-разнообразни стаи са наети от хора с имена, окончаващи на „ов“, „овски“ и други белези, безспорно издаващи славянски произход. Пехотинците спят във фоайето, гъсто подредени в прави редици в „чекмеджета“, редом с калашниците си, а свещениците и генералите живеят в хубавите стаи по горните етажи. Хиро се позачудва за какво ли ползва руски свещеник от Петдесятната православна църква „Вълшебните пръстчета“.