Апартаментът на последния етаж е нает от господин на име Гуров — господин КГБ. Очевидно не му стиска да се качи на самия Сал.
Как може да стигне от Сала до Порт Шърман? Щом ще се прекосяват няколкостотин мили през северната част на Тихия океан, то трябва да е доста приличен плавателен съд.
В града има половин дузина пристанища за яхти. В момента повечето са задръстени от кафяви лодчици. Все едно оттук е минал тайфун и няколкостотин квадратни мили океан са били прочистени от сампаните, струпали се покрай най-близката суша. Само дето тук нещата са малко по-организирани.
Бежанците вече слизат на брега. Ако са умни и агресивни, сигурно знаят, че оттук се стига пеш до Калифорния.
Това обяснява защо кейовете са така задръстени с разнебитени лодчици. Но едното от пристанищата все още изглежда като частно. Там са акостирали около десетина чисти бели яхти, стройно подредени край кейовете. Никаква паплач не се навърта наоколо. Изображението е достатъчно добро и Хиро забелязва, че вълноломът е изпъстрен с малки гевречета: вероятно кръгли торбички с пясък. Това е единственият начин да опазиш частния си пристан „частен“, когато край брега се мотае Салът.
Номерата, знамената и другите белези за идентификация се различават трудно. Спътникът вижда доста зор, докато ги разпознае.
Хиро проверява дали ЦРК разполага с нещатен сътрудник в Порт Шърман. Трябва да имат, защото Салът е тук, а ЦРК се надява да направи голям удар, като продаде сведения оттам на всички изнервени жители на крайбрежието от Скагуей, та чак до Огнена земя.
И наистина, из този град се мотаят неколцина, които предават последни сведения от Порт Шърман. Единият от тях е просто зяпач с видеокамера, който обикаля и снима каквото му падне.
Хиро преглежда снимките на бързи обороти. Голяма част от тях са правени от прозореца на хотела му: безкрайни часове на отразяване на потока от келяви кафяви лодчици, които си пробиват път през пристанището и се прикрепят в края на мини-сала, оформящ се пред Порт Шърман.
Но нещата са полуорганизирани — в смисъл, че някакви очевидно самоназначили се водни ченгета бръмчат наоколо с моторница, целят се с пищови в хората и крещят през мегафон. Което обяснява защо, без значение що за бъркотия цари в пристанището, по средата на фиорда винаги има чист коридор с излаз към морето. А крайната точка на този коридор е хубавият кей с големите яхти.
Там са акостирали два големи плавателни съда. Единият е голям риболовен кораб, развяващ флаг с емблемата на правчовците — кръст и пламък. Очевидно е плячкосан от ВРКК — името, изписано на кърмата, е „Кралицата на Кодиак“ и правчовците още не са се напънали да го сменят. Другият е малък крайцер с предназначение да вози удобно богати хора до хубави места. Той плава под зелен флаг и явно има връзка с Големия Хонконг на господин Ли.
Хиро надзърта още малко из улиците на Порт Шърман и открива там доста големичък франчулат на Големия Хонконг на Господин Ли. В типичния хонконгски стил той представлява по-скоро разпръснати из целия град малки къщурки и стаички. Но доста плътно разположени една до друга. Достатъчно плътно, че Хонконг да поддържа тук няколко служители, работещи на пълен работен ден, включително проконсул. Хиро изтегля снимката му, за да го разпознае: свадлив на вид американо-китаец около петдесетте. Значи не е автоматизиран франчулат без човешки персонал, каквито обикновено се срещат в Долния 48-и квартал.
43
Когато се събуди, все още беше облечена в комбинезона си на „РадиКС“ и мумифицирана с изолирбанд. Лежеше на пода на раздрънкан стар фургон „Форд“, препускащ с рев из някаква дива пустош. Това не я предразположи много. Зашеметяващият снаряд бе предизвикал силно кръвотечение от носа и нестихващо пулсиращо главоболие, а всеки път, колчем фургонът уцелеше дупка, главата й отскачаше от неравния стоманен под.
Отначало само се ядоса. После на кратки интервали започна да я обхваща страх и желание да се прибере вкъщи. След осем часа, прекарани в задната част на фургона, не й бяха останали никакви съмнения в това, че иска да се прибере вкъщи. Единственото, което я задържаше да не се предаде, беше любопитството. Доколкото разбираше от тази определено неизгодна позиция, това не приличаше на операция на федералните.