Нещо докосва рамото му. Хиро се обръща да го изтръска и се оказва лице в лице с нисичка китайска сервитьорка, дошла по кея от „Коулуун“. След като успява да му привлече вниманието, тя отново връща ръцете си в оригиналната им позиция, а именно долепени до ушите.
— Ти Хиро Протагонист? — промълвява тя. Гласът й е заглушен от абсурдния грохот на престрелката.
Хиро кимва. Тя му кимва в отговор, отстъпва встрани и рязко извърта глава към „Коулуун“. С долепените до ушите ръце това прилича на някакво движение от фолклорен танц.
Хиро я следва по кея. Може би в края на краищата ще му позволят да наеме „Коулуун“. Тя го повежда по алуминиевото мостче.
Докато го изкачва, той поглежда към една от горните палуби, където двама членове на екипажа се мотаят с тъмните си якета. Единият се е облегнал на парапета и наблюдава престрелката с бинокъл. Другият, по-възрастният, отива при него, навежда се да огледа гърба му и го плясва няколко пъти между лопатките.
Мъжът сваля бинокъла да види кой го тупа по гърба. Очите му не са китайски. По-възрастният му казва нещо и с жест си „прерязва“ гърлото. И той не е китаец.
Онзи с бинокъла кимва, пресята се и натиска ключ на ревера си. Следващия път, когато се обръща, на гърба му с неоновозелен електропигмент е изписана една-единствена дума: МАФИЯ.
По-възрастният се обръща — и на неговото яке пише същото.
Преполовилият мостчето Хиро се обръща. И вижда, че е наобиколен от двайсетина членове на екипажа. Изведнъж по якетата на всички се изписва думата МАФИЯ. Изведнъж всичките се оказват въоръжени.
45
— Смятах да се свържа с Големия Хонконг на господин Ли и да подам жалба по повод държанието на техния проконсул тук, в Порт Шърман — шегува се Хиро. — Сутринта никак не желаеше да ми съдейства, когато настоях да наема този кораб вместо вас.
Хиро седи в първокласната трапезария на „Коулуун“. От другата страна на бялата ленена покривка е седнал мъжът, който Хиро преди сметна за смотаняк от Индустрията в отпуска. Той е облечен безупречно в черен костюм и има стъклено око. Не си е направил труда да се представи, все едно очаква Хиро вече да знае кой е той.
Мъжът като че не намира историята на Хиро за забавна. По-скоро изглежда слисан.
— Е, и?
— Вече не виждам причини да подавам оплаквания — казва Хиро.
— Защо?
— Ами защото разбирам неохотата му да ви разкара, пичове.
— Как така? Нали имаш пари?
— Да, ама…
— О — възкликва мъжът със стъкленото око и пуска насилена усмивка. — Защото сме от Мафията, искаш да кажеш.
— Аха — потвърждава Хиро и усеща как лицето му пламва. Няма такова нещо на света като да се направиш на пълен кретен. Няма друго такова нещо на света, няма и туйто!
Престрелката навън се чува само като смътен рев. Тази трапезария е изолирана от звук, вода, вятър и нажежено летящо олово с двоен слой забележително дебело стъкло, а пространството между двете стъкла е пълно с нещо хладно и пихтиесто. Ревът като че не е така нестихващ като преди.
— Скапани картечници — изругава мъжът. — Мразя ги! Може би една на хиляда уцелва наистина нещо, дето си струва. И ми съсипват ушите. Искаш ли кафе, нещо друго?
— Чудесно.
— Скоро ще ни сервират богата закуска. Бекон, яйца, пресни плодове — направо да не повярваш.
Мъжът, който Хиро забеляза по-рано на палубата — дето тупаше оня с бинокъла по гърба — подава глава през вратата.
— Извинявай, шефе, ама такова, преминаваме към трета фаза на плана. Мислех си, че е редно да ти кажа.
— Благодаря, Ливио. Кажи ми, когато Ивановците стигнат до кея. — Мъжът отпива от кафето си и забелязва объркания вид на Хиро. — Виж, ние имаме план, и този план е разделен на различни фази.
— Това го разбрах.
— Първата фаза беше имобилизация. Те изкараха хеликоптера. После дойде фаза две — да ги накараме да си мислят, че се опитваме да ги избием в хотела. Според мен тази фаза мина забележително успешно.
— И според мен.
— Благодаря. Друга важна част от тази фаза беше да докараме задника ти тук, което също е осъществено.
— Аз съм част от този план?
Мъжът със стъкленото око се усмихва бодро.
— Ако не беше част от този план, досега да си мъртъв.
— Значи сте знаели, че ще дойда в Порт Шърман?
— Нали познаваш онова маце, Уай Ти? Дето го използваше да ни шпионира?