— Да. — Няма смисъл да отрича.
— Е, ние пък я използвахме да шпионира теб.
— Защо? За какво, по дяволите, съм ви притрябвал?
— Това би предизвикало отклонение от основния ни разговор, който е за всички фази на плана.
— Добре. Току-що приключихме с фаза две.
— Сега, във фаза три, която тече в момента, ние им позволяваме да си мислят, че осъществяват невероятно героично бягство, като тичат по улицата към пристана.
— Четвърта фаза! — провиква се Ливио, лейтенантът.
— Скузи — извинява се мъжът със стъкленото око, бутва стола си назад, сгъва салфетката си и я оставя обратно на масата. Става и излиза от трапезарията. Хиро го последва на палубата.
Двайсетина руснаци вкупом се опитват да насилят вратата и да нахлуят на пристана. Само неколцина могат да минат през нея наведнъж. Най-накрая те хукват в колона на интервали от по триста-петстотин метра, до един устремени към безопасността в „Кралицата на Кодиак“.
Но около дузина успяват да останат накуп — група войници, оформящи човешки щит около по-малка групичка в средата.
— Големите клечки — казва мъжът със стъкленото око, като клати глава философски.
Всички тичат на зигзаг по кея, сгърбени, и от време на време изстрелват по някой картечен залп за прикритие към Порт Шърман.
Мъжът със стъкленото око присвива клепачи срещу внезапния хладен полъх. Обръща се към Хиро с едва забележима усмивка.
— Я виж сега — казва той и натиска един бутон на черната кутийка в ръката му.
Взривът е като един-единствен удар по тъпан, който идва отвсякъде едновременно. Хиро го усеща как излиза от водата и разтриса краката му. Няма пламъци и облаци дим, а нещо като двоен гейзер, който се стрелва изпод „Кралицата на Кодиак“ и запраща нагоре потоци бяла, вряща вода — като разперени крила. Крилата рухват изведнъж надолу, и „Кралицата на Кодиак“ устремно пропада надолу във водата. Надолу и все по-надолу.
Всички търчащи по кея мъже изведнъж замръзват на място.
— Сега — измърморва оня с бинокъла в ревера си.
По кея избухват по-слаби взривове. Целият пристан се мята и гърчи като змия във водата. Особено един сегмент — онзи, на който се намират големите клечки — се люшка и клатушка яростно. И от двата му края бълва дим. Откъснал се е от останалата част на пристана.
Всички на понтона залитат в една и съща посока и се строполяват, когато той отскача странично и започва да плава, изтръгнат от върволицата. Хиро вижда как кабелът за теглене се издига над водата, изпънат докрай, дълъг около шест метра. Води към една малка открита лодка с голям мотор, която в момента излиза от пристанището.
На сегмента има още дузина бодигардове. Единият преценява положението, прицелва калашника си над водата към теглещата ги лодка и мозъкът му гръмва. На горната палуба на „Коулуун“ има снайперист.
Всички останали бодигардове хвърлят оръжието си във водата.
— Време е за пета фаза — обявява мъжът със стъкленото око. — Шибана мощна закуска.
Когато двамата с Хиро сядат отново в трапезарията, „Коулуун“ вече се е откъснал от кея и е поел надолу по фиорда — следва курс, успореден на малката лодка, теглеща сегмента. Докато се хранят, те могат да гледат през прозореца над стотината метра открито море и да следят сподирящия ги сегмент. Сега всички големи клечки и бодигардове са си седнали на гъзовете и поддържат центъра на тежестта си ниско, защото сегментът подскача гадно.
— По-далече от сушата вълните стават все по-големи — обажда се мъжът със стъкленото око. — Мразя ги тези гадории. Искам само закуската ми да е достатъчно дълга, че да й туря за похлупак един обяд.
— Амин — завършва Ливио и натрупва още бъркани яйца в чинията си.
— Ще ги вземете ли тия на борда? — пита Хиро. — Или просто ще ги оставите да си повисят там?
— Майната им. Нека им измръзнат гъзовете. Тогава, като ги качим на този кораб, вече ще са готови. Няма да се съпротивляват много. Може дори да ни заприказват.
Като че всички са изгладнели. Известно време всеки просто нагъва. След малко мъжът със стъкленото око стопява леда, като обявява, че храната била страхотна, и всички се съгласяват. Хиро схваща, че сега вече може да се говори.
— Чудех се защо се интересувате от мен, пичове — Хиро смята, че е винаги добре да си наясно, щом е замесена Мафията.