— Всичките сме в една и съща щастлива банда — заявява мъжът със стъкленото око.
— И коя е тази банда?
— Бандата на Лагос.
— Ъ?
— Е, всъщност бандата не е негова. Но той я събра. Беше ядрото, около което се оформи.
— Как така, и защо, и за какво говориш?
— Добре. — Той бутва чинията, сгъва салфетката и я оставя на масата. — Лагос ги имаше тия идеи… идеи за какво ли не.
— Това го забелязах и аз.
— Той имаше хранилища информация навсякъде, всичките на различни теми. Хранилища, в които наливаше знания от цялата шибана световна карта и ги навързваше. Беше ги складирал тук-там из Метавселената и чакаше информацията да влезе в работа.
— Повече от едно хранилище?
— Предполага се. Е, преди няколко години Лагос се свърза с Л. Боб Райф.
— Така ли?
— Да. Разбираш ли, за Райф работят цял милион програмисти. Беше го прихванала параноята, че му крадат данните.
— Знам — слагал е подслушвателни устройства в къщите им и тъй нататък.
— Причината да го знаеш е, че си го намерил в хранилището на Лагос. А причината Лагос да се напъне да го провери е, че е правил пазарно проучване. Търсел е някого, който да му бутне яки мангизи за онова, което е закопал в хранилището Бабел/Инфокалипсис.
— И е смятал — заключава Хиро, — че на Л. Боб Райф някои вируси могат да му влязат в работа.
— Точно така. Виж, аз изобщо не ги разбирам всички тия лайна. Но според мен той е намерил някакъв стар вирус или нещо подобно, прицелен в елитните мислители.
— Технологичното свещеничество — обяснява Хиро. — Инфократите. Този вирус е помел цялата инфокрация на Шумер.
— Както и да е.
— Това е лудост — отсича Хиро. — Все едно, като откриеш, че подчинените ти крадат химикалки, да ги изкараш навън и да ги разстреляш. Той не би могъл да използва вируса, без да унищожи разума на всичките си програмисти.
— В оригиналната му форма, да — вмята мъжът със стъкленото око. — Но работата е там, че Лагос е искал да проучи този вирус.
— Проучване за информационната война.
— Бинго. Искал е да изолира това нещо и да го модифицира, за да може то да се използва за контролиране на програмистите, без да им взривява мозъка.
— И получи ли се?
— Кой да ти знае? Райф открадна идеята на Лагос. Грабна я и офейка. И Лагос нямаше представа какво е направил Райф по-нататък с нея. Но след около две години започна да се тревожи за много неща, които виждаше.
— Като например експлозивното разрастване на „Райските врата на Преподобния Уейн“.
— И тия руснаци, дето говорят на езици. И фактът, че Райф копае в онзи древен град…
— Ериду.
— Да. И онова с радиоастрономията. Лагос се тревожеше за много неща. И затова започна да се свързва с хора. Свърза се с нас. Свърза се с онова момиче, дето ти ходеше с него навремето…
— Хуанита.
— Да. Свястно момиче. Свърза се и с господин Ли. Така че може да се каже, че по този проект работят неколцина различни хора.
46
— Къде отидоха ония? — възкликва Хиро.
Всички се оглеждат за платформата, сякаш изведнъж са забелязали липсата й. Най-сетне я забелязват на четвърт миля зад тях, замряла неподвижно във водата. Големите клечки и бодигардовете са се изправили и всичките гледат в една посока. Моторницата кръжи около нея, за да я закачи обратно.
— Сигурно са намерили начин да откачат теглича — предполага Хиро.
— Едва ли — отсича мъжът със стъкленото око. — Беше закачен за дъното, под водата. А и кабелът е стоманен — нямало е начин да го срежат.
Хиро вижда още една малка лодка да се люлее върху вълните, горе-долу по средата между руснаците и моторницата, която ги теглеше. Не бие на очи, защото е мъничка, близо до водата и е боядисана в тъмни естествени цветове. Едноместен каяк. А в него — дългокос мъж.
— Мамка му — изругава Ливио. — Откъде се взе тоя, по дяволите?
Каякарят се оглежда продължително назад — преценява вълните. После рязко се обръща, започва да гребе усилено, ускорява ход и на всеки няколко удара с веслото се оглежда назад. Приижда голяма вълна и тъкмо когато подема каяка, скоростите им съвпадат. Каякът застава на гребена й и се стрелва напред като ракета, яздейки вълната — изведнъж е полетял със скорост, двойно по-голяма от скоростта на всичко останало във водата.
Като забива весло във вълната, каякарят на няколко пъти рязко променя посоката си. После поставя веслото напреки на каяка, посяга надолу и вади малък тъмен предмет — тръба, дълга над метър. Вдига я на едното си рамо.