— Как се казваш, все пак? — пита тя.
— Дмитрий Равинов — отговаря той. — По-известен като Гарвана.
Ох, мамка му.
Връзките между лодките са объркани и непредсказуеми. За да стигнеш от точка А до точка Б, трябва да обикаляш навсякъде. Но Гарвана знае къде отива. Сегиз-тогиз той се пресяга и я хваща за ръката, но не я дърпа, макар и тя да върви много по-бавно от него. Честичко я поглежда и й се ухилва, все едно иска да й каже „Мога да ти навредя, но няма“.
Стигат на едно място, където руският квартал е свързан с останалата част от Сала с широк дъсчен мост, варден от пичове с автомати „Узи“. Гарвана не им обръща внимание, хваща отново Уай Ти за ръка и тръгва с нея по моста. Уай Ти не е успяла да се замисли какво означава това, когато изведнъж го проумява. Оглежда се, вижда всички онези мършави азиатци, втренчени в нея все едно е вечеря с пет блюда и разбира: аз съм на Сала. На истинския Сал.
— Тези са хонконгски виетнамци — обяснява Гарванът. — Родени във Виетнам, преместили се в Хонконг с лодки след войната, така че вече от две поколения живеят на сампани. Не се плаши, няма страшно за тебе.
— Няма да мога да намеря обратния път — казва Уай Ти.
— Спокойно — отвръща той. — Никога не съм си изгубвал приятелката.
— А имал ли си някога приятелка?
Гарванът отмята глава назад и избухва в смях.
— Имах ги много навремето. Но през последните години не са чак толкова много.
— О, така ли? Навремето? Тогава ли са те татуирали?
— Да. Аз съм алкохолик. Навремето постоянно се забърквах в неприятности. От осем години не близвам.
— Тогава защо така всички ги е страх от тебе?
Гарвана се обръща към нея, усмихва се широко, свива рамене.
— О… Ами защото съм невероятно безскрупулен, способен, хладнокръвен убиец, нали знаеш.
Уай Ти се смее. Гарвана също.
— Какво работиш? — пита Уай Ти.
— Ловувам с харпун — отвръща той.
— Като в „Моби Дик“? — идеята харесва на Уай Ти. Чела е тази книга в училище. Повечето от съучениците й, дори и зубрачите, смятаха книгата за пълна дупка. Но на нея онова за лова с харпун й хареса.
— Не. В сравнение с мен тия от „Моби Дик“ са педали.
— И какво ловуваш?
— Какво ли не.
Оттук нататък тя само го гледа. Или съзерцава неодушевени предмети. Защото иначе няма да вижда друго освен хиляди черни очи, вторачени в нея. Доста голяма промяна след разливането на помия за репресираните.
Отчасти е заради това, че тя е толкова различна. Но отчасти и защото на Сала не съществува уединение. За да се придвижиш, скачаш от лодка на лодка. Но всяка лодка приютява около три дузини хора, така че все едно непрекъснато минаваш през хорските всекидневни. И бани. И спални. И естествено те гледат.
Минават през самоделна платформа, плаваща на петролни варели. Двама виетнамци се карат или се пазарят за нещо — май за парче риба. Този с лице към тях ги вижда, че идват. Погледът му се стрелка към Уай Ти, без да се задържа, вторачва се в Гарвана и се оцъкля. Той отстъпва назад. Типът, с когото разговаря, се обръща и буквално подскача във въздуха със сподавен стон. И двамата правят път на Гарвана.
И тогава тя проумява нещо важно: тези хора не гледат нея. Нея дори не я поглеждат втори път. Всичките гледат Гарвана. И не е просто защото зяпат знаменитост или нещо такова. Всички тия типове от сала, тия печени, страшни морски хулигани, направо се посират от страх пред този пич.
А тя е излязла с него „на среща“.
И всичко едва сега започва.
Изведнъж, на преминаване през поредната виетнамска всекидневна, тя се сеща за най-мъчителния разговор, който е провеждала някога — преди година с майка си, която тръгна да я съветва какво да прави, ако някое момче почне да й пуска ръце. Да, мамо, разбрах. Ще го имам предвид. Да, разбира се, ще го запомня. Уай Ти знаеше, че майчиният съвет нищо не струва, и това тук иде да покаже, че е била права.
48
На спасителния сал са четирима души: Хиро Протагонист, самостоятелен нещатен сътрудник на Централната разузнавателна корпорация, чиято практика до неотдавна се ограничаваше с така наречените „сухи“ поръчки, т.е. да се размотава и попива информация, а после да я изплюва в Библиотеката — базата данни на ЦРК, без всъщност нищо да прави. Сега практиката му вече е застрашително мокра. Хиро е въоръжен с два меча и деветмилиметров полуавтоматичен пистолет, известен в разговорния език като „деветка“, с два пълнителя, всеки с по единайсет патрона.