Хиро не знае какво точно прави и за какво се подготвя. Но това не го тревожи. По-голямата част от програмирането се състои в наливане на основите и изграждане на структури от думи, които привидно нямат никаква връзка с непосредствената задача.
Той знае едно: Метавселената вече е място, където могат да те убият. Или поне да ти изпържат мозъка до такава степен, че все едно си мъртъв. Радикална промяна в природата на това място. В Рая вече има пушки.
И така им се пада, осъзнава той сега. Те създадоха това място твърде уязвимо. Мислеха, че най-лошото, което може да ти се случи, е в компютъра ти да попадне вирус и да те принуди да излезеш от мрежата и да презаредиш системата. Може би и да съсипеш малко данни, ако си достатъчно тъп и не си си инсталирал някакво „лекарство“. Ето защо Метавселената е широко отворена и незащитена като летищата отпреди времето на бомбите и детекторите за метал, като началните училища отпреди времето на маниаците с нападателни оръжия. Всеки може да влезе там и да прави каквото си иска. Няма ченгета. Не можеш да се защитаваш, не можеш да преследваш лошите. Много работа ще падне, за да се промени това — фундаментално преустройство на цялата Метавселена на планетарно корпоративно ниво.
Междувременно може би ще има роля за лицата, ориентиращи се в мястото. Няколко хаквания могат значително да променят ситуацията. Хакерът на свободна практика може да свърши сумати нещо, преди гигантските фабрики за софтуер да са си мръднали и пръста, за да се справят с проблема.
Вирусът, прогризал мозъка на Дей5ид, е бил поредица от двоична информация, светнала пред очите му под формата на бит-карта — поредица от бели и черни пиксели: белите са нулите, а черните — единиците. Слагат бит-картата на свитък и дават свитъците на аватари, които сноват из Метавселената в търсене на жертви.
Клинтът, който се опита да зарази Хиро в „Черното слънце“, се измъкна, но заряза свитъка — не беше очаквал, че ще му клъцнат ръчичките — и Хиро го пусна в подземната система от тунели, там, където живеят Гробищните демони. По-късно той накара един демон да отнесе свитъка в работилницата му. А всичко в къщата на Хиро по дефиниция се пази в собствения му компютър. Не му се налага да влиза в глобалната мрежа, за да получи достъп до него.
Не е лесно да работиш с данни, които могат да те убият. Но това си е в реда на нещата. В Реалността хората непрекъснато работят с опасни вещества — с радиоактивни изотопи, с токсични химикали. Трябва само да разполагаш с необходимите инструменти: дистанционни манипулатори, ръкавици, очила, оловно стъкло. А в Плоскоземия, когато ти потрябва инструмент, просто сядаш и си го написваш. Така че Хиро за начало написва няколко прости програми, които му дават възможност да манипулира със съдържанието на свитъка, без изобщо да го поглежда.
Свитъкът, като всяко друго видимо нещо в Метавселената, е компютърна програма. Той съдържа някакъв код, описващ как изглежда, за да знае компютърът ти как да го нарисува, и програми, които управляват разгъването и навиването му. А освен това някъде навътре в себе си съдържа и ресурс, пакет от данни — дигиталната версия на вируса Снежен крах.
След като вирусът е извлечен и изолиран, за Хиро вече е лесно да напише нова програма, която нарича СнягСкан. СнягСкан е „лекарство“. Това ще рече код, който предпазва системата на Хиро — както хардуера, така и, както се изразяваше Лагос, биоуера — от дигиталния вирус Снежен крах. След като Хиро го инсталира в системата си, той постоянно ще сканира идващата отвън информация за данни, съвпадащи със съдържанието на свитъка. Ако забележи подобна информация, ще я блокира.
В Плоскоземия има и още работа за вършене. Хиро го бива по аватарите и затова си написва невидим аватар — само защото в тази нова и опасна Метавселена той може да се окаже полезен. Лесно е да го направиш — лошокачествено, и изненадващо завързано да го направиш качествено. Почти всеки може да ти напише аватар, дето на нищо не прилича, но използването му ще доведе до много проблеми. Някои имоти в Метавселената — включително „Черното слънце“ — изискват да знаят колко е голям аватарът ти, за да преценят дали ще се сблъскаш с друг аватар или с някаква пречка. Ако им дадеш отговор „нула“ — и направиш аватара си безкрайно малък — или ще предизвикаш срив на това място, или ще го накараш да мисли, че нещо никак не е наред. Ще бъдеш невидим, но където и да отидеш в Метавселената, ще оставяш след себе си километрична диря от хаос и разруха. На други места невидимите аватари са незаконни. Ако аватарът ти е прозрачен и не отразява никаква светлина — те най-лесно се пишат — ще бъде разпознат незабавно като незаконен и алармата ще гръмне. Той трябва да бъде написан по такъв начин, че другите да не го виждат, но софтуерът на местата да не разбира, че е невидим.