Има около стотина подобни дребни трикове, които Хиро не би знаел, ако през последните две години не се беше занимавал с програмиране на аватари за хора като Виталий Чернобил. Да напишеш наистина добър невидим аватар, като почнеш от нищото, отнема много време, но за няколко часа той успява да създаде такава чрез рециклиране на части от стари проекти, останали в компютъра му. Така обикновено го правят хакерите.
Докато се занимава с това, се натъква на стара папка с транспортен софтуер. Останала е от първите дни на Метавселената, преди да направят Монорелсата, когато единственият начин на придвижване беше да ходиш пеш или да напишеш програма, симулираща превозно средство.
В началото, когато Метавселената представляваше гладка черна топка, това беше тривиална задачка. По-късно, с появяването на Улицата, когато хората започнаха да си строят къщи, стана по-сложно. На Улицата можеш да преминаваш през хорските аватари, но не и през стените. Не можеш да влизаш в частен имот. Не можеш и да минаваш през други превозни средства или през постоянни постройки на Улицата като Портовете или подпорите, поддържащи монорелсовата линия. Ако се опиташ да се сблъскаш с гореизброените неща, няма да умреш, нито ще те изхвърлят от Метавселената — просто ще замръзнеш на място като тичащ анимационен герой, размазал се в бетонна стена.
С други думи, когато Метавселената започна да се пълни с препятствия, задачата за високоскоростно пътуване през нея изведнъж стана по-интересна. Маневреността стана актуална. Размерът — също. Хиро, Дей5ид и останалите започнаха да се преориентират от огромните чудати возила, които в началото предпочитаха — Викториански къщи на танкови вериги, океански лайнери на колела, километрични кристални сфери, пламтящи колесници, теглени от дракони — към малки, маневрени превозни средства. Най-вече мотоциклети.
Превозното средство в Метавселената може да бъде бързо и пъргаво като кварк. Няма физични закони, за които да се тревожиш, няма ограничения за ускорението, няма съпротива на въздуха. Гумите никога не стържат, спирачките никога не заяждат. Единственото, което не може да се промени, е времето за реагиране на потребителя. Затова, докато препускаха с най-новия си мотоциклетен софтуер и си устройваха състезания в централната част на Мак 1, те не се тревожеха за капацитета на двигателите. Тревожеха се за потребителския интерфейс — уредите, даващи възможност на мотоциклетиста да прехвърли реакциите си в машината. Да я управлява, ускорява и да натиска спирачки възможно най-бързо. Защото, когато караш с група мотоциклетисти из пренаселено място с такава скорост, вземеш, че се нахакаш в нещо и изведнъж скоростта ти падне до нула, зарежи, че ще настигнеш другите. Една грешка, и край с тебе.
Хиро имаше доста сносен мотоциклет. Вероятно можеше да има най-добрия на Улицата просто защото рефлексите му са нечовешки. Но боят с мечове го занимаваше повече от мотоциклетизма.
Той отваря последната версия на мотоциклетния си софтуер и отново се запознава с управлението. Слиза от Плоскоземия в триизмерната Метавселена и се упражнява да покара мотора из двора си. Отвъд границите на двора му няма нищо освен тъмнина, защото не се намира в мрежата. Мракът му вдъхва отчаяние и безнадеждност — както когато плаваш със спасителен сал из Тихия океан.
49
Понякога виждат в далечината кораби. Няколко дори се приближават, за да ги проверят, но като че никой не е в спасително настроение. В близост до Сала алтруистите са малцинство и сигурно си личи, че няма кой знае какво за крадене.
От време на време виждат стари риболовни кораби, дълги по двайсет-трийсет метра, а покрай тях — ята от по десетина малки, бързоходни лодки.
Когато Елиът ги информира, че тези кораби са пиратски, Вик и Рибешкото око наострят уши. Вик изважда пушката си от торбите, с които я пази от солените пръски, и сваля обемистия мерник, за да го използват като телескоп. Хиро не вижда никаква причина да се сваля мерника за тази цел освен факта, че ако не го свалиш, сякаш рисуваш мишена върху всичко, което погледнеш.
Щом мернат пиратски кораб, те всички се изреждат да го огледат през мерника, като си играят с всичките сензорни режими: видим, инфрачервен и т.н. Елиът е прекарал доста време в мотаене покрай Ръба и познава символите на различните пиратски групировки. След като ги огледа през мерника, той може да каже кои какви са: един ден Клинт Истууд и бандата му ги следват успоредно няколко минути, докато ги огледат. „Великолепната седморка“ пък изпрати една малка лодка да ги наобиколи и да провери за потенциална плячка. Хиро почти се надява Седморката да ги плени, защото техният кораб е най-хубав: бивша луксозна яхта с катапулти за ракети „Екзосет“, струпани на предната палуба. Но разузнаването не довежда доникъде. Пиратите, невежи в термодинамиката, не схващат какво означава постоянната пара, излизаща изпод сала.