Една сутрин огромен стар траулер се материализира много близо до тях от нищото, след като мъглата се разсейва. От известно време Хиро чува шума от двигателите му, но не предполага, че е толкова близо.
— Кои са тези? — пита Рибешкото око и се задавя с разтворимото кафе, което толкова презира. Увит е в космическо одеяло и се е напъхал под водонепроницаемия купол — само лицето и ръцете му се виждат.
Елиът ги оглежда през мерника. Той иначе си е прикрит, но е ясно, че гледката не го радва особено.
— Брус Ли — казва най-сетне той.
— По какво познаваш? — пита Рибешкото око.
— Виж им знамето — отвръща Елиът.
Корабът е достатъчно близо и знамето се вижда ясно. Червено знаме със сребърен юмрук в средата и чифт кръстосани нунджако под него, обградени с инициалите Б и Л.
— Какви са тия? — пита Рибешкото око.
— Пичът, дето се е кръстил Брус Ли, тарторът им… Има жилетка с емблемата им на гърба.
— Е, и?
— Ами тя не е избродирана или изрисувана, а е направена от скалпове. Като пачуърк.
— Е, и какво? — обажда се Хиро.
— Носи се мълва, само мълва, пич, че е обиколил корабите на бежанците в търсене на хора с червена и сребриста коса, за да събере нужните му скалпове.
Хиро все още се мъчи да преглътне това, когато Рибешкото око взема неочаквано решение.
— Искам да си поприказвам с тоя образ, Брус Ли — заявява той. — Интересен ми е.
— Защо, по дяволите, искаш да говориш с тоя шибан психопат? — пита Елиът.
— Да — подкрепя го Хиро. — Гледал ли си онази серия на „Шпионско око“? Тоя е пълна откачалка.
Рибешкото око вдига ръце, сякаш за да каже, че отговорът, също като католическата идеология, е непостижим за ума на смъртните.
— Така реших — заявява той.
— Че кой си ти бе, твойта мама? — пита Елиът.
— Президент на шибаната лодка — заявява Рибешкото око. — Издигам кандидатурата си. Други има ли?
— Тцъ — обажда се Вик, за първи път от четирийсет и осем часа.
— Всички, които са „за“, да кажат „да“ — продължава Рибешкото око.
— Да. — Изблик на цветисто красноречие от страна на Вик.
— Печеля — заключава Рибешкото око. — Как да накараме момчетата на Брус Ли да дойдат тук да си поговорим?
— Че за какво сме им? — възразява Елиът. — Нямаме какво да им предложим, освен дупе.
— Да не ми казваш, че тия са педали? — пита Рибешкото око и лицето му се сбръчква.
— Мамка му, пич — възкликва Елиът. — Като ти казах за скалповете, и окото ти не мигна!
— Знаех си, че тия гадости с корабите не ми харесват — споделя Рибешкото око.
— Ако случайно това има значение за тебе, те не са хомосексуалисти в обичайния за нас смисъл — обяснява Елиът. — Хетеро са, но са пирати. Биха го турили на всичко топло и вдлъбнато.
Рибешкото око взема мигновено решение.
— Добре. Вие двамата — Хиро и Елиът. Вие сте китайци. Събличайте се.
— Какво?
— Събличайте се! Аз съм президентът, нали си спомняте? Вик ли искате да ви съблече?
Елиът и Хиро не могат да се сдържат да не погледнат Вик, който просто си седи като пън. В крайно отегчената му поза има нещо, което вдъхва страх.
— Събличайте се веднага, или ще ви убия, ваш’та мама — изкомандва Рибешкото око и слага точката.
Елиът и Хиро, като се клатушкат непохватно на нестабилния под на сала, свалят костюмите си за оцеляване и излизат от тях. После свалят и останалите си дрехи и оголват гладка, гола кожа за първи път от няколко дни насам.
Траулерът се приближава на не повече от шест метра и моторите угасват. Добре са се оборудвали: половин дузина моторници „Зодиак“ с нови извънбордни двигатели, ракета тип „Екзосет“, два радара и картечници петдесети калибър и на носа, и на кърмата — в момента без картечари. Отзад траулерът влачи две моторници като канута и на всяка от тях също има тежка картечница. Има и десетметрова моторна яхта, която ги следва на собствен ход.