В пиратската банда на Брус Ли има около дузина души, строени в момента на парапета на траулера — хилят се, подсвиркват, вият като вълци и развяват във въздуха опаковани презервативи.
— Не се тревожете, пичове, няма да ги оставя да ви наебат — ухилва се Рибешкото око.
— А какво ще правиш? — пита Елиът. — Папска енциклика ли ще им дадеш?
— Убеден съм, че ще се вслушат в гласа на разума — казва Рибешкото око.
— Тия не се страхуват от Мафията, ако това си намислил — обезкуражава го Елиът.
— Само защото не ни познават достатъчно.
Най-сетне водачът излиза — самият Брус Ли: около четирийсетгодишен мъж в жилетка от кевлар, а над нея — бронежилетка, запасан през рамо патрондаш, самурайски меч — Хиро много би искал да го предизвика — нунджако и емблемата му, мозайката от човешки скалпове.
Той им се ухилва любезно, оглежда Хиро и Елиът, прави крайно неприличен, мушкащ жест с палци нагоре, а после пуска един тегел по кораба и удря длани с веселата си дружина. Чат-пат избира напосоки някой пират и му посочва презерватива. Пиратът го поднася към устните си и го надува като хлъзгав оребрен балон. После Брус Ли го оглежда, за да е сигурен, че не е пробит. Очевидно на този кораб пипа здрава ръка.
Хиро не може да отлепи поглед от скалповете на гърба на Брус Ли. Пиратите забелязват интереса му и започват да гримасничат и да му сочат скалповете. Кимат и го зяпат с опулени, подигравателни очи. Цветовете изглеждат твърде еднакви — няма промяна в червеното на различните парчета. Хиро заключава, че Брус Ли, въпреки репутацията си, сигурно е излязъл и е събрал скалпове в какви ли не цветове, изрусил ги е и ги е боядисал. Ега ти пъзльото.
Най-сетне Брус Ли отново застава в средата на кораба и отново им се ухилва до уши. Усмивката му е страхотна, ослепителна, и той го знае. Може би заради еднокаратовите диаманти, залепени на предните му зъби.
— Лодка трепач — отбелязва той. — К’о ша каеш да са менкаме? Ха-ха-ха.
Всички на сала без Вик пускат мимолетни усмивки.
— Накъде бе? Към Кий Уест? Ха-ха-ха.
Брус Ли оглежда Хиро и Елиът, завърта показалец, за да покаже, че трябва да се обърнат и да покажат работните си отвърстия. Стават.
— Quanto — пита Брус Ли и всички пирати надават рев, а най-паче Брус Ли. Хиро усеща как сфинктерът му се свива до размера на пора.
— Пита колко струваме — обажда се Елиът. — Шегичка, нали разбирате, защото те знаят, че могат да дойдат тук и да ни натаковат в гъза безплатно.
— Много смешно! — възкликва Рибешкото око. Докато на Хиро и на Елиът буквално им се смръзват гъзовете, той, копелето му недно, продължава да се гуши под покривалото.
— Пунпеда? — Брус Ли посочва едно от торпедата на палубата. — Бъгове? Мотороли?
— Пунпедо е торпедо „Харпун“. Много е скъпо — обяснява Елиът. — Бъг значи микрочип. Моторола е марка, като Форд и Шевролет. Брус Ли се занимава с електроника — нали се сещаш, типичен азиатски пират.
— Ще ни даде торпедо „Харпун“ за вас?! — смаян е Рибешкото око.
— Не бе, тъпоглавецо, това е сарказъм! — сопва се Елиът.
— Кажи му, че искаме лодка с извънбордов мотор — казва Рибешкото око.
— Искаме „зод“ с кикер, пълен — казва Елиът.
Изведнъж Брус Ли става напълно сериозен и се замисля наистина над предложението.
— Инспекция? Мярка и драйфус.
— Ще си помисли дали първо да не дойдат да проверят стоката — превежда Елиът. — Искат да проверят доколко сме тесни и дали можем да потискаме рефлекса за повръщане. Всички тези термини са от индустрията на бардаците на Сала.
— Пиш’вете ми се стру’ат дванайски, хахаха.
— Ние — „пичовете“ — му изглеждаме така, като че дупките на задниците ни са дванайсети размер — обяснява Елиът. — Т.е., че сме разтегнати от гъзене и не ставаме за нищо.
Рибешкото око се намесва сам:
— Не, не! Абсолютно малокалибрени са!
Цялата палуба пирати започва да хихика възбудено.
— Не думай бе — възкликва Брус Ли.
— Тия пиш’ве — сочи ги Рибешкото око — са още девствени там!
Цялата палуба избухва в непристоен, писклив смях. Един от пиратите се покатерва на парапета и заема стойка, завърта юмрук във въздуха и се провиква: „Ба ка на зу ма лей га но ма ла ария ма на по но а аб зу…“ Всички останали са спрели да се смеят, добили са сериозен вид и се присъединяват към него — всеки бълва свой личен поток от срички и разтрисат въздуха с мощен, дрезгав вой.