— Ще се стопя! — изграчва Рибешкото око.
— Можехме да използваме траулера, мръснико! — изръмжава Елиът и се загащва отмъстително.
— Не исках да го гръмна целия. Но куршумчетата сигурно минават през всичко.
— Какъв остър ум, Рибешко око — обажда се Хиро.
— Е, съжалявам, малко се поразвъртях, за да отърва задниците ни. Хайде, да вървим да вземем някоя от малките лодки, преди да са изгорели.
Гребат към обезглавената яхта. Когато я стигат, от траулера на Брус Ли е останала само килната настрана, празна стоманена черупка. От нея бълват пламъци и пушек, а от време на време избухва по някоя експлозия.
Остатъкът от яхтата е целият в много, много дупчици и блещука от експлодиралите парченца стъклопласт: един милион тънички стъклени нишки, дълги по милиметър. Капитанът и един член на екипажа, или по-скоро яхнията, в която са се превърнали, когато „Разумът“ удари мостика, се хлъзват във водата заедно с другите отломки и не оставят никакво свидетелство за съществуването си освен чифт дълги успоредни ивици, влачещи се по водата. Но долу в камбуза има едно филипинско момче — толкова ниско е разположен камбузът, — невредимо и съвсем смътно осъзнаващо какво става.
Няколко електрически кабела са прекъснати. Елиът вади от трюма кутия с инструменти и прекарва следващите дванайсет часа в кърпене, за да може най-сетне моторът да заработи и яхтата да потегли. Хиро, който има рудиментарни познания по електротехника, го играе момче за всичко и некадърен съветник.
— Чу ли как говореха пиратите, преди Рибешкото око да открие огън по тях? — Хиро пита Елиът по време на работа.
— Дето говореха на пиджин ли?
— Не. Най-накрая. Бърборенето.
— Да. На Сала е много популярно.
— Така ли?
— Да бе. Един почва, и другите подхващат. Според мен е поредната мания, която ще отшуми.
— Но на Сала това се среща често?
— Да. Те всички говорят различни езици, нали знаеш — всичките ония различни етнически групи. Същинска шибана Вавилонска кула. Мисля, че когато започнат да издават тия звуци, да плямпат така помежду си — те просто имитират езика на другите групи.
Филипинчето започва да им готви. Вик и Рибешкото око сядат в главната каюта долу — хапват, разглеждат китайски списания, зяпат снимки на азиатски мацета и сегиз-тогиз поглеждат морските диаграми. Когато Елиът успява да оправи електрическата инсталация, Хиро включва в нея персоналния си компютър, за да презареди батериите.
Когато яхтата най-сетне отново е здрава-права, вече се е стъмнило. На югозапад трепкащ стълб от светлина играе напред-назад на фона на ниско надвисналия облачен слой.
— Това там Салът ли е? — пита Рибешкото око и сочи към светлината. Всички ръце се устремяват към импровизирания контролен център на Елиът.
— Да — потвърждава Елиът. — Нощем го осветяват, за да могат рибарските лодки да се върнат обратно.
— Колко има дотам, как мислиш? — пита Рибешкото око.
Елиът свива рамене.
— Към трийсет-четирийсет километра.
— А до сушата колко е?
— Нямам представа. Вероятно капитанът на Брус Ли е знаел, но и той стана на пюре заедно с останалите.
— Прав си — съгласява се Рибешкото око. — Трябваше да го наглася на „камшик“ или „резачка“.
— Салът обикновено се установява на около сто и петдесет километра от брега — уточнява Хиро, — за да намали опасността да се натъкне на непредвидени препятствия.
— Как сме с горивото?
— Проверих резервоара — осведомява го Елиът — и май, да си кажа правичката, не сме много добре.
— Как така не сме много добре?
— Невинаги е лесно да разчетеш нивото на горивото, когато си в открито море — обяснява Елиът. — Не зная и какъв е капацитетът на тия двигатели. Но ако наистина сме на стотина-сто и петдесет километра от брега, може и да не успеем.
— Значи отиваме на Сала — отсича Рибешкото око. — Отиваме на Сала и убеждаваме някого, че е в негов интерес да ни даде гориво. И после обратно към континента.
Никой не вярва в действителност, че ще стане точно така, а най-малкото Рибешкото око.
— А докато сме там — продължава той, — на Сала, като вземем горивото и преди да си тръгнем, трябва да станат и още някои работи, нали се сещате. Животът е непредсказуем.
— Ако си наумил нещо, защо просто не изплюеш камъчето? — пита Хиро.
— Добре. Политическо решение. Тактиката със заложниците се провали. Така че ще приложим издърпване.