— Издърпване на какво?
— На Уай Ти.
— Става — съгласява се Хиро, — но като стана дума за това, има и още един човек, когото аз бих искал да издърпам.
— Кого?
— Хуанита. Хайде де, нали сам каза, че е свястно момиче.
— Щом е на Сала, може би не е чак толкова свястна.
— Но аз все пак искам да я измъкна оттам. Всичките сме вътре, нали така? Ние сме част от бандата на Лагос.
— Там има хора на Брус Ли — изтъква Елиът.
— Поправка. Имаше.
— Искам да кажа, ще са вбесени.
— Според теб ще са вбесени, но според мен ще се посерат от страх — отвръща Рибешкото око. — А сега пали мотора, Елиът. Хайде, че вече ми се драйфа от тая шибана вода.
50
Гарвана извежда Уай Ти на една плоскогъза покрита платформа. Това е речна лодка, превърната във виетнамско-американско-тайландско-китайско предприятие, нещо като бар-ресторант-публичен дом-комарджийска бърлога. Има няколко големи стаи, където много хора му отпускат края, и многобройни малки стаички със стоманени стени в трюма, където Господ знае какви ги вършат.
В главната зала се вихри пир на отрепките. Димът завързва бронхите й на фльонги. Мястото е оборудвано с разнебитена озвучителна система от третия свят — чист дисторшън отеква с триста децибела от боядисаните стоманени стени. Телевизор, монтиран на стената, показва чуждестранни рисувани филмчета в два цвята — избледняло малиново и отровнозелено. Гаден вълк, подобен на Уили Койота, но заразен с бяс, постоянно го убиват по начини далеч по-жестоки, отколкото биха могли да измислят „Уорнър Брадърс“. Мръсна анимация. Звукът или е изключен, или заглушен от резачката, бълваща от тонколоните. Няколко еротични танцьорки се кълчат в дъното на стаята.
Тъпканицата е невъзможна — никога няма да си намерят места. Но веднага щом Гарвана влиза, половин дузина типове в ъгъла изведнъж скачат от столовете и се разбягват, като едва се присещат да си вземат цигарите и питиетата. Гарвана подбутва Уай Ти пред себе си, все едно тя е скулптура на носа на неговия каяк. Накъдето и да се запътят, почти осезаемото лично силово поле на Гарвана разбутва хората отпред.
Гарвана се навежда и поглежда под масата, вдига един стол от пода, оглежда го отдолу — трябва да се внимава с тия бомби, дето ги залепват на столовете — наглася го на масата чак в ъгъла между двете стоманени стени и сяда. Маха на Уай Ти да направи същото и тя повтаря всичко с гръб към тълпата. Оттук тя вижда лицето на Гарвана, осветено най-вече от случайни, процедили се през тълпата отблясъци от огледалната топка над танцьорките и малиново-зеленото сияние от телевизионния екран, пронизвано сегиз-тогиз от отблясъци, когато нарисуваният вълк допусне грешката да глътне поредната водородна бомба или извади лошия късмет отново да насочат към него огнехвъргачка.
Келнерът веднага пристига. Гарванът започва да й крещи през масата. Тя не го чува, но вероятно я пита какво ще иска.
— Чийзбургер — изкрещява му тя.
Гарванът се засмива и клати глава.
— Да виждаш крави наоколо?
— Каквото ще да е, но да не е риба! — пищи тя.
Гарвана започва да обяснява нещо на келнера на някакъв вариант на таксилинга.
— Поръчах ти сепия — провиква се той. — Вид мекотело.
Страхотно. Гарвана, последният истински джентълмен.
Разговарят с крясъци близо час. Крещи най-вече той — Уай Ти само слуша, усмихва се и кима. Да се надяваме, че той не разправя неща като „Обичам наистина грубия секс с бой“.
Но според нея той изобщо не говори за секс, а за политика. Дочува откъслеци от историята на алеутите в промеждутъците, когато Гарвана не си тъпче устата със сепия и музиката поутихне малко.
— Руснаците ни преебаха… деветдесет процента смъртност от дребна шарка… работихме като роби в тюленовата индустрия… глупостите на Сюард… Шибаните нипонци отвлякоха баща ми през четирийсет и втора и го тикнаха във военнопленнически лагер за… После американците, мамка им, ни пуснаха бомбата. Можеш ли да повярваш? — пита Гарвана. Музиката е утихнала — изведнъж тя започва да чува цели изречения. — Нипонците разправят, че само на тях са им пуснали бомбата. Но всяка ядрена сила си има една група от аборигенско население, на чиято територия си изпробва ядреното оръжие. В Америка бомбата я пуснаха на алеутите. В Амчитка. Баща ми — ухилва се гордо Гарванът — са го бомбардирали два пъти: веднъж в Нагазаки, когато ослепял, и после пак през седемдесет и втора, когато американците пуснаха бомбата по нашите земи.