„Страхотно“ мисли си Уай Ти. Хвана си ново гадже и той е мутант. Това обяснява някои неща.
— Родил съм се няколко месеца по-късно — продължава Гарвана и забива пирона по темата.
— И как се хвана с тия правчовци?
— Избягах от нашите традиции и най-накрая заживях в Солгота. Работех на петролните сонди — разказва Гарвана, все едно Уай Ти няма как да не знае къде е тая Солгота. — Тогава се пропих и получих това — той посочва татуировката си. — Освен това там се научих да любя жени — което е единственото нещо, в което съм по-добър, отколкото с харпуна.
Уай Ти не може да не си помисли, че чукането и ловът с харпун са тясно свързани в ума на Гарвана. Но макар и такъв грубиян, тя не може да отрече, че той й въздейства притеснително възбуждащо.
— Работил съм и по риболовните кораби, да припечеля някоя пара допълнително. Връщахме се след четирийсет и осем часа, когато откривахме сезона на камбалата — това беше едно време, когато имаше разпоредби за риболов — обличахме костюмите за оцеляване, пълнехме си джобовете с бири, скачахме във водата и плавахме и си пиехме по цяла нощ. Един път така се напих до безсъзнание. А когато се събудих — на другия ден, или може би два дни по-късно, не знам — плавах с костюма посред пролива Кук сам-самичък. Аверите от риболовния кораб ме бяха забравили.
„Много удобно“ — мисли си Уай Ти.
— Както и да е, два дни се носих по водата. Страшно ожаднях. Най-сетне вълните ме изхвърлиха на остров Кодиак. Вече се бях поболял тотално, морска болест и какво ли не още. Но морето ме изхвърли до една руска православна църква. Те ме намериха, прибраха ме и ме изцериха. И тогава разбрах, че западният, американският начин на живот едва не ме е убил.
И тук идва проповедта.
— Разбрах, че можем да живеем само с вярата, да живеем просто. Без пиене. Без телевизия. Никакви такива.
— Какво правим тук тогава?
Той свива рамене.
— Това място е образец за лошите места, по които ходех. Но ако искаш да ядеш прилична храна на Сала, трябва да идеш на някое място като това.
На масата идва сервитьор. Очите му са опулени, движенията — плахи. Не идва за поръчка — идва да съобщи лоша новина.
— Господине, търсят ви по радиото. Съжалявам.
— Кой ме търси? — пита Гарвана.
Сервитьорът само се оглежда, сякаш дори не може да произнесе публично това име.
— Много е важно — казва той.
Гарвана въздъхва тежко, грабва последно парче риба и го набутва в устата си. Става и преди Уай Ти да успее да реагира, я целува по бузата.
— Сладурче, имам да свърша една работа. Изчакай ме тук, моля те!
— Тук?
— Никой няма да посмее да се ебава с тебе — казва Гарвана, колкото на Уай Ти, толкова и на келнера.
51
От няколко мили разстояние Сала изглежда обезпокоително жизнерадостно. Дузина прожектори и поне още толкова лазери са монтирани върху издигащата се грамада на „Ентърпрайз“ и сноват по облаците като на холивудска премиера. По-отблизо Сала вече не изглежда толкова светъл и бодър. Огромният килим от малки лодки е обвит с мъждив облак от жълта светлина, която разваля контраста.
Една-две от лодките горят. Не с хубавия, весел пламък на лагерен огън, а високи, клокочещи пламъци, бълващи черен дим, както когато гори варел, пълен с бензин.
— Сигурно има война между бандите — теоретизира Елиът.
— Енергиен източник — гадае Хиро.
— Забавляват се — заключава Рибешкото око. — На шибания Сал си нямат кабелна телевизия.
Преди действително да скочат в Ада, Елиът отваря резервоара и пъха вътре измервателната пръчка, за да провери горивния запас. Не казва нищо, но не изглежда особено щастлив.
— Изключете всички светлини — командва Елиът, когато им се струва, че все още са на километри от целта. — Спомнете си, че вече са ни забелязали няколко стотици въоръжени и гладни хора.
Вик вече обикаля яхтата и гаси лампите по най-простия начин — посредством чук. Рибешкото око стои и слуша Елиът напрегнато — изведнъж се е преизпълнил с уважение към него. Елиът продължава:
— Махнете яркооранжевите дрехи, дори и да настинем. Оттук нататък лежим на палубата, гледаме да не се показваме и не си говорим, освен ако не се наложи. Вик, ти заставаш в средата на палубата с пушката и чакаш някой да ни освети с прожектор. Който и откъдето да ни освети, стреляш по лампата и я гасиш. Това включва и джобни фенерчета от малки лодки. Хиро, ти ще си бордовият патрул. Обикаляш яхтата по края и видиш ли плувец да се покатерва на борда, отсичаш му ръцете. Освен това бъди нащрек за всякакви куки. Рибешко око, ако в разстояние на трийсет метра от нас се появи друг плаващ обект, потапяш го. Ако видите хора от Сала със стърчащи от главите им антени, опитайте се да убиете първо тях, защото те могат да разговарят помежду си.