— Със стърчащи от главите антени ли? — пита Хиро.
— Да, гаргойлите на Сала — обяснява Елиът.
— Кои са те?
— Че отде да знам бе, мамка му? Само съм ги виждал няколко пъти отдалеко. Както и да е, завеждам ви право в центъра. Като се приближим достатъчно, давам дясно на борд и завивам около Сала обратно на часовниковата стрелка, за да потърся някой, склонен да ни продаде гориво. Ако стане най-лошото и се намерим на самия Сал, не се делим и си наемаме гид, защото ако се опитаме да обикаляме из Сала без помощта на някого, който познава времето, ще си навлечем белята.
— Що за беля? — пита Рибешкото око.
— Като например увисване в изгнила и покрита с тиня товарна мрежа между два кораба, клатушкащи се в различни посоки, без нищо под нас освен ледена вода, гъмжаща от чумави плъхове, токсични отпадъци и китове-убийци. Някакви въпроси?
— Да — обажда се Рибешкото око. — Може ли да си вървя?
Добре. Щом и Рибешкото око го е страх, значи и Хиро го е страх.
— Спомнете си какво стана с един пират на име Брус Ли — припомня им Елиът. — Той беше добре въоръжен и силен. Един ден спря до сал с бежанци — търсеше си дупе за надупване — и преди да се усети, умря. Сега много хора искат да направят и с нас същото.
— Тия нямат ли си нещо като ченгета? — пита Вик. — Чувам, че имали.
С други думи, Вик доста време е утрепал в гледане на филми за Сала на „Таймс Скуеър“.
— Хората на „Ентърпрайз“ действат малко в стил „Гняв Божи“ — обяснява Елиът. — По периферията на самолетоносача са монтирани картечници — картечници тип „Гатлинг“ като Разума, но стрелят с по-големи куршуми. Първоначално са били монтирани за сваляне на ракети „Екзосет“. Удрят със силата на метеорит. Ако някой се опита да заплашва Сала, те ликвидират проблема. Но малко убийства и бунтове не са достатъчни, за да привлечеш вниманието им — виж, друго си е дуел с ракети между съперничещи си пиратски организации.
Изведнъж ги уцелва лъч на прожектор, толкова голям и мощен, че ги заслепява.
После отново става тъмно. Изстрелът от оръжието на Вик блясва и отеква над вълните.
— Добър изстрел, Вик — похвалва го Рибешкото око.
— Наркотрафикантска лодка — казва Вик, докато гледа през вълшебния си мерник. — С петима на борда. Идва насам. — Пак изстрел. — Поправка, четирима на борда. — Бум. — Поправка, вече не идват насам. — Бум. Огнено кълбо изскача от океана на петдесет-шейсет метра от тях. — Поправка, лодка няма.
Рибешкото око се размива и започва да се пляска по бедрата.
— Записваш ли всичко това, Хиро?
— Не — отвръща Хиро. — Няма да се запише.
— О — Рибешкото око се слисва, все едно това променя всичко.
— Това е първата вълна — посочва Елиът. — Богати пирати в търсене на лесна плячка. Но те имат много да губят и се плашат лесно.
— Още една голяма яхта — обажда се Вик. — Тя обаче обръща.
Пронизителният вой на извънбордов мотор надделява над плътното боботене на техния дизел.
— Втората вълна — продължава Елиът — ужким-пиратите. Идват много по-бързо, така че бъдете нащрек.
— Това нещо е оборудвано с радар с милиметрови вълни — обажда се Рибешкото око. Хиро го поглежда — сиянието от вградения екран на „Разума“ осветява отдолу лицето му. — Виждам ги все едно е бял ден.
Вик стреля няколко пъти, вади пълнителя и слага нов.
Моторница ги подминава, тичайки по вълните и ги обстрелва с мижави лъчи от фенерчета. Рибешкото око дава два кратки залпа с „Разума“, вдига облаци топла бяла пара в студения нощен въздух, но не улучва.
— Пести си боеприпасите — съветва го Елиът. — Дори и с „Узи“ не биха могли да ни уцелят, ако не намалят малко скоростта. А ти не можеш да ги уцелиш дори и с радар.
Втора моторница профучава покрай тях от другата страна, по-близо от първата. И Вик, и Рибешкото око се въздържат от стрелба. Чуват как ги заобикаля и завива обратно.