— Тия двете лодки се срещат — докладва Вик. — С тях има още две. Общо четири. Разговарят.
— Набелязани сме — обажда се Елиът — и сега планират тактиката си. Следващия път ще е наистина.
Секунда по-късно два фантастично силни гърмежа отекват от задната част на яхтата, където се намира Елиът — придружени с кратки светлинни проблясъци.
Хиро се обръща и вижда как на палубата се строполява тяло. Не е Елиът. Елиът клечи там, стискал огромния си патлак за камбала.
Хиро притичва, поглежда мъртвия плувец в мъждивата светлина, процеждаща се през облаците. Плувецът е гол, ако не броим дебелия черен налеп от грес и колан със затъкнати в него пистолет и нож. Продължава да стиска въжето, с което се е изтеглил на борда. Въжето завършва с кука, закачена за изкорубеното, изпотрошено фибростъкло отстрани на яхтата.
— Третата вълна малко подрани — установява Елиът с писклив, разтреперан глас. Толкова се старае да звучи хладнокръвно, че ефектът е тъкмо обратният. — Хиро, в тази пушка има още три патрона и ще запазя последния за тебе, ако още някой от тия гадове се качи на борда.
— Съжалявам — казва Хиро и изважда късия уакизаши. Щеше да се чувства по-добре, ако в другата ръка стискаше деветката, но му трябва свободна длан, за да се крепи да не падне зад борда. Прави една бърза обиколка на яхтата, търси още куки и намира една от другата страна, закачена за перилата, закачена за обтегнато въже, което се губи в морето.
Поправка: обтегнат кабел. Мечът му няма да го пререже. И е толкова обтегнат, че не може и да го откачи.
Докато клечи там и се мъчи с куката, една мазна ръка изскача от водата и го сграбчва за китката. Още една ръка търси другата китка на Хиро, но вместо нея стисва меча. Хиро вади оръжието — усеща, че ще падне сеч — и забива върха му първо между тези две ръце тъкмо когато някой забива зъби в чатала му. Но чаталът на Хиро е защитен — към мотоциклетния костюм има твърд пластмасов предпазител, и затова човекът-акула си напълва устата с бронирана тъкан. После хватката му отслабва и той пада в морето. Хиро откача куката и я пуска подире му.
Вик стреля три пъти в бърза последователност и едно огнено кълбо огрява борда. За миг те виждат всичко наоколо в разстояние на стотина метра — ефектът е все едно да запалиш лампата в кухнята посред нощ и да видиш, че плотовете гъмжат от плъхове. Около тях сноват поне десетина малки лодки.
— Имат коктейли „Молотов“ — предупреждава Вик.
Хората в лодките също ги виждат. От няколко посоки към тях се устремяват трасиращи снаряди. Хиро вижда как поне на три места проблясват дула. Рибешкото око веднага открива огън с „Разума“ — веднъж, втори път, кратки откоси от по няколко десетки заряда и пуска едно огнено кълбо, този път доста далече от яхтата.
Изминали са поне пет секунди, откакто Хиро е помръднал, затова той отново проверява наоколо за куки и продължава да обикаля покрай борда. Този път е чисто. Двамата гресирани явно са били комбина.
Един коктейл „Молотов“ описва дъга в небето и се разбива в десния борд на яхтата. Не успява да нанесе особени вреди. Вътре щеше да е много по-зле. Рибешкото око надига „Разума“ и полива мястото, откъдето долетя коктейлът, но сега, когато цялата страна на лодката е осветена от пламъците, те привличат повече пистолетни куршуми. На тази светлина Хиро вижда как струйки кръв текат оттам, където се е затворил Вик.
Откъм левия борд той вижда нещо дълго, тясно и ниско да плува във водата, а от него се подава торс на мъж. Мъжът е с дълга, падаща по раменете коса и стиска в ръка два и половина метров прът. Тъкмо когато Хиро го забелязва, той мята пръта.
Харпунът се стрелва над шест метра водно пространство. Милионите издялкани фасети на стъклената му глава пречупват светлината и тя заприличва на метеор. Харпунът уцелва Рибешкото око в гърба, пробива като нищо бронежилетката, която той носи под костюма и излиза през корема му. Ударът издига Рибешкото око във въздуха и го изхвърля от лодката. Той се пльосва във водата по очи, вече мъртъв.
Бележка наум: радарът не улавя оръжията на Гарвана.
Хиро поглежда към Гарвана, но той вече е изчезнал. Още двама мазници, рамо до рамо, се прехвърлят през парапета около три метра пред Хиро, но в първия миг пламъците ги заслепяват. Хиро вади деветката, прицелва я нататък и дърпа спусъка чак докато и двамата цопнат във водата. Не е сигурен колко патрона още са му останали.