Чува се кашляне и съскане, светлината от пламъците помръква и угасва съвсем. Елиът ги е залял с пожарогасителя.
Яхтата се клатушка под нозете на Хиро, той пада на палубата по лице и си удря рамото. Докато се изправя, осъзнава, че те или току-що са се нахакали в нещо голямо, или то се е блъснало в тях. Носи се тропот на тичащи нозе по палубата. Хиро чува как някои от тези нозе преминават покрай него, пуска уакизашито, изважда катаната, като в същото време се завърта и забива дългото острие в нечий корем. Междувременно някой прокарва дълъг нож по гърба му, но той не успява да проникне през тъканта — само малко го заболява. Катаната се изхлузва лесно, което си е чист късмет, защото е забравил да спре удара и като нищо можеше да се заклини. Той отново се обръща, инстинктивно парира замахналия нож на другия мазник, вдига катаната и го прасва в чутурата. Този път го прави както трябва и го убива, без да забива ножа. Двама нови мазници са застанали от двете му страни. Хиро избира посока, замахва с меча встрани и обезглавява единия. После се обръща. Още един мазник се препъва към него по разлюляната палуба с боздуган с шипове в ръка, но за разлика от Хиро не може да запази равновесие. Хиро се потътря насреща му, като пази центъра на тежестта си ниско и го набожда на катаната.
Още един мазник наблюдава смаяно всичко това от носа на яхтата. Хиро го застрелва и той рухва на палубата. Още двама от тях доброволно скачат от лодката във водата.
Яхтата се е оплела в паяжина от стари келяви въжета и мрежи, обтегнати над водата като капани за клети наивници като тях. Моторът на яхтата продължава да боботи, но витлото не помръдва — нещо се е увило около оста.
Гарвана не се вижда никакъв. Може би са го наели само за да удари Рибешкото око. Може би не е искал да се омотае в паяжината. Може би е схванал, че след като е обезвредил Разума, лоените топки ще се погрижат за останалото.
Елиът вече не управлява яхтата. Дори не е на борда. Хиро го вика по име, но отговор няма. Дори и мятане във водата не се чува. Последното, което направи Елиът, беше, че се наведе през борда с пожарогасителя и угаси пламъците от коктейла „Молотов“. Сигурно, когато яхтата подскочи и спря, е паднал зад борда.
Сега са много по-близо до „Ентърпрайз“, отколкото очакваше. По време на битката покриха много метри вода и се бяха приближили повече от необходимото. Всъщност Хиро вече е отвсякъде обкръжен от Сала. Горящите останки от коктейла „Молотов“ осигуряват мъждива, трепкаща светлина, която осветява лодките, оплели се в мрежата наоколо.
Хиро не смята, че ще е мъдро да изкара яхтата обратно в открито море. Там конкуренцията му идва в повече. Куфарът, служещ като енергиен източник на Разума и временен склад за муниции, лежи отворен на палубата до него, а на цветния му монитор пише: Съжаляваме, получи се фатална системна грешка. Моля презаредете и опитайте пак.
А после пред погледа на Хиро той напълно сдава и умира от снежен крах.
Един от картечните откоси е покосил Вик и той също е мъртъв. Наоколо още половин дузина лодки се носят по вълните, уловени в паяжината — до една хубави яхти. Но всички те са празни черупки — свалили са им моторите и всичко останало. Също като мюрета пред укритието на ловеца. На шамандурата наблизо стърчи написана на ръка табела с надпис „ГОРИВО“ на английски и на други езици.
По-навътре в морето няколко от корабите, които по-рано ги преследваха, обикалят около паяжината. Те знаят, че не могат да влязат — тук е царството на черните гресирани плувци, паяците в паяжината, които са мъртви почти до един.
Ако той се качи на самия Сал, няма как да е по-зле от това. Нали?
Яхтата си има малка лодка — от най-маломерните надуваеми моторници с малък извънбордов мотор. Хиро я спуска на вода.
— Идвам с теб — обажда се глас.
Хиро се извърта, вадейки пистолета, и се оказва, че е насочил дуло в лицето на филипинчето. Момчето примигва, като че малко е изненадано, но не особено уплашено. В края на краищата, мотало се е с пирати. Ако става въпрос, не се шашка особено и от всички трупове на яхтата.
— Ще бъда твой водач — казва момчето. — Ба ла зин ка ну па ра та…
52
Уай Ти чака толкова дълго, че започва да си мисли дали слънцето не е изгряло. Но знае, че няма как да са минали повече от два-три часа. В известен смисъл това дори няма значение. Нищичко не се променя: музиката свири, видеозаписът с анимацията се превърта и отново започва, мъже влизат, пият и внимават да не ги изловят, че я зяпат. Все едно е прикована за масата — няма начин да намери обратния път оттук. И затова седи и чака.