Изведнъж Гарвана застава пред нея. Преоблякъл се е — носи мокри и хлъзгави дрехи, вероятно от животинска кожа. Лицето му е червено и мокро от пребиваването на открито.
— Свърши ли си работата?
— Нещо такова — отвръща той. — Направих достатъчно.
— Как така достатъчно?
— Ами защото не обичам, когато съм на среща с момиче, да ме викат заради глупости — казва той. — Така че оправих нещата там, позицията ми е „нека неговите гноми да се занимават с подробностите“.
— Аз пък си прекарах страхотно тука.
— Извинявай, бебчо. Да се махаме — казва той с напрегнатия, принуден тон на мъж, получил ерекция.
— Да вървим в Ядрото — предлага той, след като излизат на хладния въздух на горната палуба.
— Какво има там? — пита тя.
— Всичко — отговаря той. — Хората, които управляват цялото това място. Повечето от тези — той посочва с ръка целия Сал — не могат да ходят там. Аз мога. Искаш ли да го видиш?
— Разбира се, защо не — отвръща тя и се мрази, задето звучи като такава лигла. Но какво друго да каже?
Той я повежда по дълга, огряна от луната поредица от мостчета навътре към големия кораб в средата на Сала. Тук почти става за скейтборд, но трябва да си наистина добър.
— Защо си по-различен от другите? — пита Уай Ти. Изтърсва го, без много-много да му мисли. Но въпросът изглежда смислен.
Той се разсмива.
— Аз съм алеут. В много отношения съм различен…
— Не, имам предвид, че мозъкът ти работи по друг начин — обяснява тя. — Не си изперкал. Нали се сещаш за какво ти говоря? Цяла вечер не си споменавал Словото.
— Ние правим едно нещо с каяците — все едно сърфираш — казва Гарванът.
— Така ли? И аз сърфирам, сред колите.
— Ние не го правим за удоволствие — обяснява Гарванът. — То е част от нашия живот. Придвижваме се от остров на остров, като сърфираме по вълните.
— И с нас е същото — казва Уай Ти, — само дето се придвижваме от единия франчулат до следващия, като сърфираме с коли.
— Виждаш ли, светът е пълен с неща, по-могъщи от нас. Но ако знаеш как да хванеш превоза, можеш да ходиш на разни места — казва Гарвана.
— Така си е. Тотално съм съгласна с тебе.
— Тъкмо това правя с Правчовците. Донякъде съм съгласен с религията им. Но не с всичко. Но движението им притежава голяма мощ. Имат много хора, пари и кораби.
— И ти сърфираш върху него.
— Да.
— Това е готино, разбирам те. Какво се опитваш да постигнеш? Питам те за истинската ти цел.
Прекосяват голяма, широка платформа. Изведнъж той минава зад нея, ръцете му обгръщат тялото й и той я придърпва към себе си. Пръстите на краката й едва докосват земята. Усеща допира на хладния му нос в слепоочието си и горещият му дъх в ухото си. Изтръпва чак до върховете на пръстите на краката си.
— Краткосрочната или дългосрочната цел? — прошепва той.
— Ъъ… дългосрочната.
— Имах един план — да пусна атомна бомба на Америка.
— О… Ами, малко е грубичко — казва тя.
— Може би. Зависи от настроението ми. Освен тази нямам други дългосрочни цели. — Всеки път, когато прошепне нещо, дъхът му отново гъделичка ухото й.
— Ами средната?
— След няколко часа Салът ще се разпадне — казва Гарвана. — Отиваме в Калифорния и си търсим прилично място за живеене. Разни хора могат да се опитат да ни спрат. Моя работа е да помогна на хората да пристигнат на брега живи и здрави. Така че би могла да кажеш, че отивам на война.
— Срамота — смънква тя.
— Така че ми е трудно да мисля за нещо, освен за тук и сега.
— Да, знам.
— Наех хубава стая, за да прекарам в нея последната си нощ — казва Гарвана. — Там има чисти чаршафи.
„Няма да е задълго“ — мисли си тя.
Мислеше, че устните му ще са студени и корави като на риба. Но е шокирана от топлината им. Всяка част от тялото му пари, сякаш това е единственият начин, по който той се топли в Арктика.
Около трийсет секунди след началото на целувката той се навежда, обвива кръста й с яките си като бедра ръце и я вдига във въздуха. Краката й се отлепят от палубата.
Тя се боеше, че той ще я отведе на някое ужасно място, но излиза, че е наел цял товарен контейнер високо горе в една от частите на Ядрото. Мястото е като луксозен хотел за големите клечки от Ядрото.