После тя изчезва без следа. Несвързани саркастични ръкопляскания отекват от няколко маси в Хакерския квадрант.
Дей5ид се е върнал в нормално състояние с усмивка, колкото фалшива, толкова и засрамена.
— Какво беше това? — пита Хиро. — Мярнах само сняг съвсем накрая.
— Всичко си видял — отвръща Дей5ид. — Фиксирана схема от черно-бели пиксели с доста добра резолюция. Само няколко хиляди единици и нули, за да ги погледна.
— Значи, с други думи, някой току-що изложи зрителния ти нерв на, да речем, сто хиляди байта информация — заключава Хиро.
— По-скоро шум.
— Е, всяка информация изглежда като шум, преди да разгадаеш шифъра — отбелязва Хиро.
— Защо му е притрябвало на някого да ми показва информация под формата на бинарен код? Аз да не съм компютър! Не мога да чета бит-карти.
— Спокойно, Дей5ид, само те ебавам — подсмихва се Хиро.
— Знаеш ли какво беше това? Знаеш ли как хакерите вечно ми пробутват мостри от работата си?
— Знам.
— Някой хакер е измислил този план, за да ми покаже това нещо. И всичко си вървеше по реда до момента, в който Брандито разгъна свитъка. Обаче кодът беше бъгав и даде срив в неподходящ момент, и вместо да му видя продукцията, видях само сняг.
— Тогава защо го е кръстил Снежен крах?
— Хумор на бесилката. Знаел е, че е бъгав.
— Какво ти пошепна Брандито на ушенце?
— Беше на някакъв език, който не разпознах — отвръща Дей5ид. — Просто ала-бала.
Ала-бала-Бабел.
— След това изглеждаше доста шашнат.
Дей5ид като че се засяга.
— Не съм се шашнал. Просто цялата тази работа ми се видя толкова смахната, че се слисах за секунда.
Хиро го оглежда крайно съмнително. Дей5ид забелязва погледа му и става.
— Искаш ли да видиш какво са измислили конкурентите ти от Нипон?
— Какви конкуренти?
— Ти нали разработваше аватари за рокзвезди?
— И още разработвам.
— Е, тази вечер Суши Кей е тук.
— А, да. С фризура колкото цяла галактика.
— Лъчите се виждат оттук — Дей5ид махва към съседния квадрант — но ми се ще да видя цялата му премяна.
Наистина сякаш нейде посред Квадранта на рокзвездите слънцето изгрява. Над главите на сновящите насам-натам аватари Хиро вижда ветрило от оранжеви лъчи, излизащи от някаква точка сред тълпата. Тя постоянно се движи, върти, люлее се насам-натам и сякаш цялата вселена повтаря движенията й. На Улицата правилата за височина и ширина пречат на прическата на Суши Кей да лъсне в пълния си блясък. Но вътре в „Черното слънце“ Дей5ид е предоставил свобода на изразяването и затова оранжевите лъчи се разпростират чак до границите на заведението.
— Чудя се дали някой вече го е светнал, че американците няма да си купуват рап музика, изпълнявана от японец — отбелязва Хиро, когато се упътват нататък.
— Може би ти трябва да му го кажеш — предлага Дей5ид — и да му поискаш такса за услугата. В момента той е в Ел Ей, нали знаеш.
— Вероятно е отседнал в някой хотел, пълен с гъзолизци, които му раздуват каква голяма звезда ще стане. Трябва да бъде изложен на действителна биомаса.
Те се вмъкват в един поток, лъкатушещ като тесен канал през една пролука в тълпата.
— Биомаса ли? — пита Дей5ид.
— Съвкупност от живи неща. Екологичен термин. Ако вземеш един акър дъждовна гора, една кубична миля океан или квадратен блок Комптон и махнеш всичко, което не е живо — пръстта и водата — получаваш биомасата.
Дей5ид, вечният компютърен маниак, казва:
— Не разбирам.
Гласът му звучи странно — в аудиосистемата му се промъква много бял шум.
— Лаф от Индустрията — обяснява Хиро. — Индустрията се храни с човешката биомаса на Америка — като кит, прецеждащ планктон от морето.
Хиро се вклинява между двама нипонски бизнесмени. Единият е в униформеното синьо, но другият е неотрадиционалист, облечен в черно кимоно. И също като Хиро носи два меча — дългата катана на левия хълбок и уакизаши, с който се борави с една ръка, затъкнат диагонално в пояса. Двамата с Хиро оглеждат бегло оръжията си. После Хиро се извръща и се преструва, че не забелязва, а неотрадиционалистът замръзва на място — само ъгълчетата на устата му се смъкват надолу. Хиро и преди е виждал това. И знае, че му предстои двубой.