Като че всички джигатайци в Южна Калифорния са се изсипали тук — карат огромните си, раздрънкани таксита с чуждоземен добитък по задните седалки, вонят на тамян и разплискват напитки с неонов ореол! Турили са грамаданско наргиле с осем маркуча върху багажника на едно такси и вдишват шумно огромни — като за диви планинци — порции задушаващ дим.
И всичките са се вторачили в Хиро Протагонист, който на свой ред ги гледа втренчено. Всички на паркинга изглеждат съвсем стъписани.
Сигурно е минал отзад, без да се усети, че отпред ще е пълно с джигатайци. Каквото и да е намислил, то няма да стане. Планът се прецака.
Управителят се набира на бегом откъм задната страна на заведението и сипе смразяващи кръвта, отекващи като камбанен звън ругатни на таксилинга. Точи се на дупето на Уай Ти.
Но на джигатайците около наргилето изобщо не им пука за Уай Ти. Нацедили са Хиро. Внимателно закачат пищните сребърни мундщуци на стойката, вградена в шийката на мегабонга. После се насочват към него, пъхнали ръце в джобовете на халатите си и вътрешните джобове на якетата.
Остро изсъскване отвлича вниманието на Уай Ти. Погледът й се стрелва към Хиро и тя вижда, че е извадил дълъг около метър, извит меч от ножницата, която не беше забелязала досега. Заел е приклекнала стойка. Острието на меча блести болезнено под убийствените охранителни светлини на Дранголника.
Колко мило!
Ще се изразим твърде меко, ако кажем, че ония с наргилето се слисват. Но те са не толкова уплашени, колкото объркани. Няма никакво съмнение, че повечето от тях носят патлаци. Защо тогава този тип се опитва да ги плаши с меч?
Тя си спомня, че една от многобройните професии, изброени във визитката на Хиро, е Най-великият боец с мечове на света. Но способен ли е наистина да изтрепе цял клан въоръжени джигатайци?
Ръката на управителя се впива под рамото й — все едно това ще я спре. Тя се пресяга с другата ръка и му трясва един, като цвръква и малко Течни стави. Той изсумтява сподавено, далечно, главата му отскача, той пуска ръката й и залита яростно назад. Най-сетне се пльосва върху едно такси и забива ръце в очните си кухини.
Чакай малко. Точно в това такси няма никой. Но тя вижда, че от таблото виси шейсетсантиметрова верига-макраме от ключове.
Мята скейтборда си през прозореца на таксито, гмурва се след него (тя е дребничка, отварянето на вратата не е задължително), тупва зад шофьорската седалка, потъва в дълбоко гнездо от дървени маниста и освежители за въздуха, пали мотора и потегля. Назад. Към задния паркинг. Колата бе обърната навън в обичайния за таксиджиите стил, готова за бързо бягство, което щеше да е чудесно, ако беше сама — но трябва да мисли и за Хиро. Радиото пищи и сипе кресливи тиради на Таксилинга. Тя се връща зад сградата. Задният паркинг е странно притихнал и пуст.
Тя превключва на скорост и се юрва обратно. На джигатайците не им остава много време за реагиране — очакваха я да се появи от другия край. Гумите изпищяват и тя спира до Хиро, на когото благоразумието вече е подсказало да прибере меча в ножницата. Той се мята на седалката до нея. После тя престава да му обръща внимание. Има какво друго да гледа, а именно, дали ще я притиснат странично, когато навлезе в шосето.
Не я притискат, макар че се налага една кола да я заобиколи с квичене. Тя се изстрелва на шосето. Колата откликва така, както само допотопните таксита могат.
Единствения проблем е, че още половин дузина други допотопни таксита ги следят.
Нещо се притиска към лявото бедро на Уай Ти. Тя поглежда надолу. Оказва се забележително грамаден револвер в мрежичка, увиснал на вратата.
Трябва да намери къде да спре. Ако успее да намери франчулат на Нова Сицилия, ще е чудесно — Мафията й е длъжник. Или пък някоя Нова Южна Африка, макар да ги мрази. Но пък новоюжноафриканците мразят джигатайците още повече.
Да, ама: Хиро е черен, или поне наполовина черен. Не може да го вкара в Нова Южна Африка. А тъй като Уай Ти е бяла, не могат да отидат и в Метазания.
— Големият Хонконг на господин Ли — предлага Хиро. — След осемстотин метра, вдясно.