— Добро хрумване, но тебе как ще те пуснат с тия мечове?
— Ще ме пуснат — отговаря той. — Техен гражданин съм.
И тъкмо в този миг вижда табелата. Тя бие на очи, защото е рядкост. Няма много такива. Табелата е в синьо и зелено, успокояваща и кротка в раздираното от блясъци франчайзно гето. На нея пише:
Зад нея се разнася грохот. Главата й се забива в блокиращия при сблъсък механизъм. Някакво такси се е натресло в тях отзад.
И тя се врязва в паркинга на господин Ли със седемдесет и пет километра в час. Алармената система дори няма време да разпознае визата й и да махне защитата — гумите отиват по дяволите. Оплешивелите външни гуми си остават по острите шипове. По голи джанти, от които хвърчат искри, тя спира със скърцане на ливадата, изпълняваща едновременно функциите и на гълтаща въглеродния двуокис тревна площ, и на паркинг.
Двамата с Хиро слизат от колата.
Хиро се хили налудничаво, прикован под кръстосания обстрел на десетина червени лазерни лъча, които го сканират едновременно от всички посоки. Хонконгската роботизирана охранителна система го проверява. Нея също — поглежда надолу и вижда как лазерите пишат по гърдите й.
— Добре дошъл в Големия Хонконг на господин Ли, господин Протагонист — поздравява го охранителната система по високоговорителя. — Добре дошла и на вашата гостенка, госпожица Уай Ти.
Другите таксита са спрели във формация покрай бордюра. Няколко от тях са подминали Хонконга и трябва да се върнат една-две преки назад. Бараж от затръшващи се врати. На някои не им пука — оставят моторите да работят и вратите да зеят. Трима джигатайци се мотаят по тротоара и разглеждат останките от гумите, нанизани на шиповете — дълги ивици неопрен, от които като от разпарчадисана перука стърчат стомана и нишки от стъклопласт. Единият държи револвер, прицелен право в тротоара.
Още четирима джигатайци притичват към тях. Уай Ти преброява още два револвера и пушка-помпа. Още няколко от тия, и ще заформят правителство.
Те пристъпят внимателно през шиповете върху тучната хонконгска ливада. Лазерите веднага се задействат отново. За секунда джигатайците стават целите червени и зърнести.
После се случва нещо по-различно. Блясват прожектори. Охранителната система иска да огледа тези хора на по-добра светлина.
Хонконгските франчулати са прочути с ливадите си — кой е чувал за поляна, на която можеш да паркираш? — и с антените си. Приличат на изследователски лаборатории на НАСА с тия техни антени. Някои от тях са земни предаватели за сателити, насочени към небето. Но други, съвсем мънички, са насочени към земята, към ливадата.
На Уай Ти това не й е много ясно, но малките антенки са радарни приемници-предаватели за милиметрови вълни. Като всички други радари и тях ги бива в откриването на метални предмети. За разлика от радарите в центровете за контрол на въздушното движение те различават фините детайли. Различителната способност на системата зависи от дължината на вълните — и тъй като тези радари работят с вълни, дълги около милиметър, те виждат пломбите в зъбите ви, металните уплътнители на маратонките ви и капсите на джинсите ви. Могат да изчислят стойността на дребните монети в джоба ви.
Да видят пистолетите не им е никакъв проблем. Това чудо може да познае дори дали са заредени или не, и с какви патрони точно. Важна функция, защото в Големия Хонконг на господин Ли огнестрелните оръжия са незаконни.
11
Май не е много учтиво да се мотаеш наоколо, да зяпаш и да мъдруваш над факта, че компютърът на Дей5ид е получил срив. Мнозина от по-младите хакери правят точно това — така показват на другите хакери колко много знаят. Хиро ги загърбва и пак се обръща към Квадранта на рокзвездите. Все още иска да разгледа фризурата на Суши Кей.
Но един нипонец му е препречил пътя — неотрадиционалистът. Онзи с мечовете. Застанал е срещу Хиро на два меча разстояние и май няма намерение да помръдне.
Хиро постъпва учтиво — прегъва кръст и се изправя.
Бизнесменът постъпва къде-къде по-неучтиво. Той оглежда Хиро доста внимателно от главата до петите и чак тогава му връща поклона. Така да се каже.
— Тези… — започва той. — Много са хубави.
— Благодаря, господине. Моля ви, чувствайте се свободен да говорите на нипонски, ако предпочитате.
— Това го носи вашият аватар. В Реалността не носите такива оръжия — казва бизнесменът. На английски.