13
Нипонският бизнесмен, насечен на парчета, се въргаля по пода на „Черното слънце“. За изненада (той изглежда толкова истински, когато е цял) през пресните разрези, нанесени от меча на Хиро по тялото му, не се вижда никаква плът, кръв или органи. Той не е нищо повече от тънка епидермална черупка, невероятно сложна надуваема кукла. Но въздухът не издиша от него, той не се спихва — можете да погледнете вътре в отверстието от разреза с меч, и вместо кости и месо ще видите гърба на кожата от другата страна.
Това съсипва метафората. Аватарът не се държи като истинско тяло. Което напомня на всички редовни клиенти на „Черното слънце“, че живеят в измислен свят. Хората мразят да им се напомня това.
Докато Хиро пишеше алгоритмите за бой с мечове в „Черното слънце“ — код, по-късно възприет в цялата Метавселена — той откри, че не съществува сносен начин да се справиш с последствията. Аватарите не умират. Нито се разпадат. Създателите на Метавселената не бяха достатъчно зли и мрачни, че да предвидят подобна нужда. Но целият смисъл на боя с мечове е в това да посечеш някого и да го убиеш. И така, наложи се Хиро да скалъпи нещо, за да не бъде Метавселената осеяна с времето от неподвижни разчленени аватари, които не се разлагат.
Така че първото нещо, което се случва, след като някой загуби в бой с мечове, е, че връзката на компютъра му с глобалната мрежа, каквато представлява Метавселената, се прекъсва. Веднага го изхвърлят от системата. Това е най-близката симулация, която може да предложи Метавселената, но тя само страшно ядосва потребителя.
При това той открива, че няколко минути той не може да се върне обратно в Метавселената. Не може да се регистрира отново. Така е, защото неговият аватар, разчленен, все още се намира в Метавселената, а по правило твоят аватар не може да съществува на две места едновременно. Така че потребителят не може да се върне, докато не са ликвидирали аватара му.
За ликвидирането на накълцаните аватари се грижат Гробищните демони — ново свойство на Метавселената, което Хиро се наложи да измисли. Те са дребни и подвижни, обвити в черно като нинджи — дори и очите им не се виждат. Действат безшумно и експедитивно. Още докато Хиро се дръпва от насеченото тяло на бившия си противник, те изскачат от невидими люкове в пода на „Черното слънце“ от пъкъла долу и се юрват към поваления бизнесмен. Само след секунди вече са напъхали телесните части в черни торби. После слизат обратно надолу през тайните си люкове и се загубват из секретните тунели под пода на „Черното слънце“. Чифт любопитни клиенти се опитват да ги последват, мъчат се да отворят със сила люковете, но пръстите на аватарите им не напипват нищо освен гладка матова чернота. До системата от тунели имат достъп само Гробищните демони.
А и Хиро, между другото. Но той рядко я използва.
Гробищните демони ще отнесат аватара на Кладата — вечен подземен огън под центъра на Черното слънце, и ще го изгорят. Веднага щом пламъците го погълнат, аватарът ще изчезне от Метавселената и неговият собственик ще може да влезе както обикновено, като си създаде нов аватар, за да се разкарва из нея. Но се надяваме, че следващия път ще бъде по-предпазлив и любезен.
Хиро оглежда кръга от ръкопляскащи, свиркащи и викащи аватари и забелязва, че те избледняват. Сега цялото „Черно слънце“ изглежда като прожектирано върху марля. От другата страна на марлята прозират ярки светлини, които разсейват образа. После образът изчезва напълно.
Хиро маха очилата си и се озовава на паркинга пред склада с гола катана в ръце.
Слънцето току-що е залязло. Двайсетина души са го наобиколили отдалече, скрити зад паркираните коли и очакват следващия му ход. Повечето са доста уплашени, но неколцина са просто развълнувани.
Виталий Чернобил е застанал на прага на жилището им. Прическата му е осветена отзад. Тя е вкаменена с помощна на яйчен белтък и други протеини. Тези вещества отразяват светлината и разхвърлят наоколо мънички спектрални частици — взривена с осколочна бомба дъга. В момента компютърът на Хиро прожектира върху гъза на Виталий миниатюрен образ на „Черното слънце“. Виталий се олюлява от крак на крак, все едно да застане и на двата едновременно е твърде сложна задача по това време на денонощието и не е избрал от кой точно от двата да се възползва.