Има и нещо ново: кълбо колкото грейпфрут, идеално детайлно копие на Планетата Земя, увиснало в пространството на една ръка разстояние пред очите му. Хиро е чувал за това, но никога не го е виждал. Това е софтуер на ЦРК, наречен просто Земя — потребителският интерфейс, използван от тях, за да следят и най-дребната пространствена информация, която притежават — всички карти, сведения за климата, архитектурни планове и данни от сателитните наблюдения.
Хиро си мисли, че след няколко години, ако преуспее в разузнавателния бизнес, може би ще печели достатъчно, че да се абонира за „Земя“ и да си вземе такова чудо в кабинета. А сега ето го тук изведнъж, безплатно. Единственото обяснение, за което се сеща, е, че сигурно е подарък от Хуанита.
Но първо най-важното. Картата Бабел/Инфокалипсис все още е в джоба на аватара му. Той я изважда.
Един от панелите от оризова хартия, представляващи стените на кабинета, се плъзва встрани. Оттатък Хиро вижда голяма, слабо осветена стая, каквато преди тук нямаше — очевидно когато Хуанита е дошла, е разширила значително къщата му. В кабинета влиза мъж.
Демонът-библиотекар прилича на приятен среброкос мъж около петдесетте с яркосини очи, облечен с пуловер с остро деколте върху работна риза, с грубо тъкана вратовръзка от материя, подобна на туид. Вратовръзката е разхлабена, ръкавите — навити. Макар и да е само програма, той си има основание да е весел — може да се движи сред почти безкрайните лавици с информация в Библиотеката с пъргавината на паяк, танцуващ по обширна паяжина от препратки. Библиотекарят е единственият софтуер на ЦРК, по-скъп даже и от Земята — единственото, което той не може да прави, е да мисли.
— Кажете, господине — казва Библиотекарят. Ведър е, без да е противно закачлив. Сключва ръце зад гърба си, поклаща се леко напред на пети и вдига очаквателно вежди над очилата си.
— Бабел е град във Вавилон, нали?
— Легендарен град — отвръща Библиотекарят. — Бабел е библейското име на Вавилон. Думата е семитска — „баб“ означава порта, а „Ел“ — Бог. Така че Бабел означава „Портата на Бога“. Но вероятно е също и нещо ономатопеично — имитиране на човек, който говори неразбираем език. Библията е пълна с игрословици.
— Построили са кула до небесата и Господ я съборил.
— Това е антология от общоразпространени погрешни схващания. Господ не е направил нищичко на самата Кула. „И рече Господ: «Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това, що са почнали да направят, и не ще може вече да им се възбрани какво да било нещо що биха намислили да направят. Елате да слезем там и да разбъркаме езикът им, тъй щото един други да не разбират езика си». Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. Затова той се наименува Вавилон (т.е. Бъркотия), защото там Господ разбърка езика на цялата земя“. Битие, гл.11, стихове 6–9, Ревизирана стандартна версия.
— Значи кулата не е била съборена. Просто е била „замразена“.
— Правилно. Не е била съборена.
— Ама това е менте.
— Менте?
— Вероятно е невярно. Хуанита вярва, че нищо не е „вероятно“ вярно или невярно в Библията. Защото ако е вероятно невярно, то излиза, че Библията лъже, а ако е вероятно вярно, то съществуването на Бог е доказано и вече няма място за вярата. Историята за Бабел/Вавилон вероятно е невярна, защото ако са построили кула до небесата и Господ не я е съборил, тя все още ще стърчи някъде — или поне някакви видими останки от нея.
— С предположението, че кулата е била много висока, вие разчитате на един остарял прочит. Кулата е описана буквално като „чийто връх да стига до небето“. Векове наред това се е тълкувало така: върхът й е бил толкова високо, че е опирал в небесата. Но от около век насам, след разкопаването на вавилонските зикурати, по върховете им са открити нарисувани астрологични диаграми — картини на небесата.
— О… Добре, значи истинската история е, че са построили кула с небесни диаграми, издълбани на върха. Което е далеч по-приемливо от кула, издигаща се до небето.