— Повече от приемливо — напомня му Библиотекарят. — Такива строежи действително са открити.
— Както и да е. Ти казваш, че когато Господ се ядосал и им се нахвърлил, самата кула не била засегната. Но се наложило да спрат строежа поради информационно бедствие — те не са можели да разговарят помежду си.
— „Бедствие“ е астрологичен термин за „лоша звезда“ — изтъква Библиотекарят. — Извинете, но поради вътрешната си структура съм просто цар на нелогичните изводи.
— Няма нищо — успокоява го Хиро. — Ти си много прилична програма. Тебе кой те е писал?
— В по-голямата си част се пиша сам — отвръща Библиотекарят. — Т.е. притежавам вродена способност да се уча от опита. Но тази способност е изначално закодирана в мен от моя създател.
— Кой те е написал? Може да го познавам — предполага Хиро. — Познавам много хакери.
— Не съм кодиран от професионален хакер, по същество, а от изследовател от Конгресната библиотека, който се е научил да кодира — обяснява Библиотекарят. — Той се посветил на обичайния проблем за пресяването на огромни количества несъществени подробности с цел намирането на бисери от важна информация. Името му е доктор Емануел Лагос.
— Чувал съм това име — казва Хиро. — Значи той е бил един вид метабиблиотекар. Смешна работа — мислех си, че е някой от ония дърти привидения от ЦРУ, дето се мотат из ЦРК.
— Никога не е работил за ЦРУ.
— Добре, хайде сега да свършим малко работа. Провери всяка безплатна информация в Библиотеката, съдържаща името Л. Боб Райф, и я подреди хронологично. Наблягам на думата „безплатна“.
— Телевизия и вестници — да, господине. Момент, господине — отговаря Библиотекарят. Той се обръща и излиза на каучуковите си подметки. Хиро насочва вниманието си към земята.
Нивото на детайлизация е фантастично. Резолюцията, яснотата, просто видът на кълбото подсказва на Хиро и на всеки друг, който разбира от компютри, че този софтуер е яка работа.
Не са само континентите и океаните. Кълбото изглежда точно както би изглеждала Земята от точка в геосинхронна орбита точно над Ел Ей, заедно с климатичните системи — огромни въртящи се галактики от облаци, реещи се над повърхността на кълбото и хвърлящи сиви сенки върху океаните, и полярни ледени шапки, които се топят и разпадат, и се вливат в морето. Половината кълбо е осветено от слънчева светлина, половината е тъмно. Терминаторът — линията, разделяща деня от нощта — току-що е минала през Ел Ей и сега пълзи по Тихия океан на запад.
Всичко става в забавен кадър. Хиро вижда как формата на облаците се променя, ако ги наблюдава достатъчно дълго. Май нощта на Източното крайбрежие е ясна.
Нещо привлича вниманието му — движи се бързо по повърхността на кълбото. Струва му се, че е комар. Но в Метавселената няма комари. Опитва се да се съсредоточи върху нещото. Компютърът, който изпраща към роговиците му лазерни лъчи със слаба мощност, отскачащи от тях, усеща тази промяна във вниманието и Хиро ахва — той сякаш се гмурка надолу към глобуса като разхождащ се из космоса астронавт, току-що изпаднал от орбита. Когато най-сетне се овладява, се намира само на няколкостотин мили над земята, вперил поглед в плътно облачно струпване, и вижда комара, който се плъзга под него. Това е нисколетящ сателит на ЦРК, летящ от север на юг в полярна орбита.
— Информацията ви, господине — обажда се Библиотекарят.
Хиро се сепва и вдига поглед. Земята се люшва надолу и излиза от полезрението му. Библиотекарят е застанал пред него и му протяга хиперкарта. Като всеки библиотекар в Реалността, и този демон може да се движи с безшумни стъпки.
— Може ли да вдигаш малко повече шум, докато ходиш? Лесно се стряскам — моли Хиро.
— Готово, господине. Моите извинения.
Хиро се пресяга за хиперкартата. Библиотекарят пристъпва напред и се навежда към него. Този път, когато стъпва на татамито, изпод стъпалото му излиза тих звук. Хиро чува белия шум на панталона, хлъзгащ се по крака.
Той взема хиперкартата и я поглежда. На нея пише:
Резултати от Библиотечното търсене за:
Райф, Лорънс Робърт, 1948 —
Обръща картата. Гърбът й е разделен на няколко десетки иконки колкото нокътче. Някои са малки снимчици на първите страници на вестници. Много от тях представляват пъстри светещи правоъгълници: миниатюрни телевизионни екрани, показващи видео на живо.