— Невъзможно е — казва Хиро. — Аз се намирам във фургон! Свързан съм с клетъчна връзка. Не може да си вкарал толкова много видео в моята система с такава бързина.
— Не беше необходимо нищо да вкарвам — обяснява Библиотекарят. — Всички съществуващи видеозаписи на Л. Боб Райф са събрани от д-р Лагос и вкарани в масива данни Бабел/Инфокалипсис, който вече присъства във вашата система.
— О!
14
Хиро се е втренчил в миниатюрния телевизионен екран в горния ляв ъгъл на картата. Екранът се издига към него и най-сетне се превръща в подобие на телевизор с трийсетсантиметров диагонал с ниска разделителна способност, на една ръка разстояние от него. После видеообразът се раздвижва. Много лошо заснет на осеммилиметрова лента училищен футболен мач от шейсетте. Без саундтрак.
— Какъв е този мач?
Библиотекарят отговаря:
— В Одеса, щата Тексас, през 1965 г. Л. Боб Райф играе краен защитник, номер осми, в тъмна униформа.
— Не ми трябват чак такива подробности. Можеш ли да обобщиш някои от тези неща?
— Не, но мога да изредя накратко съдържанието. Това отделение съдържа осем мача от гимназията. В четвърти курс Райф е бил играч от Б-отбора на щатския тим на Тексас. После получил академична стипендия за „Райс“ и постъпил в тамошния футболен отбор, така че има и четиринайсет записа от мачове в колежа. Райф е завършил комуникации.
— Доста логично, като се има предвид какъв е станал.
— Става телевизионен спортен репортер в „Хюстън маркет“, така че има и петдесет часа заснет материал от този период — най-вече неща, невлезли в работа, разбира се. След две години в този бранш Райф навлиза в бизнеса заедно с прачичо си — финансист с корени в петролния бизнес. Отделението съдържа няколко вестникарски статии в тази връзка, които, както забелязах при прочита им, всички до една са текстово свързани — което предполага, че произхождат от един и същи източник.
— Изявление за пресата.
— После пет години няма никакви статии.
— Бил е намислил нещо.
— Сетне започваме да виждаме повече статии, най-вече в религиозната секция на хюстънските вестници, в които се изреждат даренията на Райф за различни организации.
— Това ми прозвуча като обобщение. Мислех, че не можеш да обобщаваш.
— Всъщност не мога. Цитирах обобщение, което доктор Лагос направи неотдавна пред Хуанита Маркес в мое присъствие, докато разглеждаха същите данни.
— Продължавай.
— Райф е дарил петстотин долара на Шотландската църква на Огненото кръщение с главен свещеник преподобният Уейн Бедфорд; две хиляди и петстотин долара за Младежката петдесятна лига от Бедсайд с президент преподобният Уейн Бедфорд; сто и петдесет хиляди за Петдесятната църква на Новата Троица с основател и патриарх преподобния Уейн Бедфорд; два милиона и триста хиляди долара за Библейския колеж „Райф“ с президент и председател на катедрата по теология преподобният Уейн Бедфорд; двайсет милиона за катедрата по археология на Библейския колеж „Райф“ плюс четиридесет и пет милиона за катедрата по астрономия и сто милиона за катедрата по компютърни науки.
— Тези дарения преди хиперинфлацията ли са направени?
— Да, господине. Това са били, както се казва, истински пари.
— Тоя тип, Уейн Бедфорд — това същият преподобен Уейн ли е, дето държи „Райските врата на преподобния Уейн“?
— Същият.
— Да не би да ми казваш, че Райф притежава „Преподобния Уейн“?
— Той притежава значителен дял от „Сдружение Райски врата“ — мултинационалната организация, чиято собственост са „Райските врата на преподобния Уейн“.
— Добре, нека продължим пресяването — казва Хиро.
Той наднича над очилата си, за да се убеди, че Виталий все още далеч не е стигнал до мястото на концерта. После се гмурва обратно и продължава да преглежда видеозаписите и вестникарските статии, събрани от Лагос.
В онези години, когато Райф прави даренията си за Преподобния Уейн, той все по-често се появява и на бизнес-страниците — първо в местните вестници, а после — в „Уолстрийт Джърнъл“ и „Ню Йорк таймс“. След опита на нипонците да използват връзкарската си мрежа, за да го отрежат от тамошния пазар на телекомуникациите, следва вихрушка от публикации — очевидно от подставени лица. Той раздува историята пред американската публика и прахосва десет милиона собствени пари за кампанията за убеждаване на Америка, че нипонците са двулични интриганти. Триумфална поява на корицата на „Економист“, след като нипонците най-накрая клекнаха и го оставиха да налапа пазара на фиброоптични влакна в тази страна, а по-нататък — в почти цяла Източна Азия.