Най-сетне започват да се появяват и статии за начина му на живот. Л. Боб Райф дава на публициста си да разбере, че иска да показва повече своята човешка страна. Започва програма за личностна журналистика, която вдига шум около Райф, след като той си купува яхта от правителството на Съединените щати.
Л. Боб Райф, последният откровен монополист на нашето време, е показан как се консултира с декоратора си в капитанската каюта. Тя си изглежда добре и така, като се има предвид, че Райф е купил кораба от Флотата, но не е достатъчно тексаско за него. Иска да изкорми кораба и да го преустрои. Следват снимки на Райф, маневриращ с тялото си на кастрирано добиче из тесните коридори и стръмните стълбища на корабната вътрешност — типичен сив стоманен флотски пейзаж, който, уверява той интервюиращия, щял да издокара значително.
— Нали я знаете историята за Рокфелер, дето си купил яхта — купил си доста малка яхта, около двайсетметрова. Малка според критериите на времето. И когато някакъв го попитал защо така си е купил такава нищо и никаква яхтица, той само го изгледал и му казал: „Че вие за кого ме мислите, за Вандербилт? Хм! Както и да е, добре дошли на борда на моята яхта.“
Л. Боб Райф разказва това, застанал на платформата на огромен открит товарен асансьор заедно с интервюиращия и целия снимачен екип. Асансьорът се издига на фона на Тихия океан. Докато Райф произнася края на изречението, изведнъж асансьорът се издига догоре, камерата се обръща и ние виждаме палубата на самолетоносача „Ентърпрайз“, бивша собственост на Флота на Съединените щати, а сега лична яхта на Л. Боб Райф, надвил и Защитната система на Генерал Джим, и Глобалната сигурност на Адмирал Боб в яростна битка в наддаването. Л. Боб Райф изказва възхищение от огромните открити пространства на палубата за излитане на кораба и ги уподобява на някои части от Тексас. Той предполага, че би било забавно да покрие част от палубата с пръст и да развъжда там говеда.
Друг профил, този път заснет за бизнес-мрежа, очевидно по-късно: отново на „Ентърпрайз“. Капитанската каюта е преустроена из основи. Л. Боб Райф, Господарят на честотния обхват, седи зад бюрото си, докато му мажат мустаците с помада. Не както жените се плескат с помада — приглаждат му ги и му ги завиват. Фризьорката е много дребничка азиатка, която работи толкова деликатно, че дори не му пречи да говори, а той дърдори най-вече за усилията си да разшири своята кабелна ТВ мрежа в Корея и Китай и да я свърже с голямата си централна фиброоптична линия, преминаваща през Сибир и над Урал.
— Ами да, нали знаете, работата на монополиста никога не свършва. Няма такова нещо като съвършен монопол. Май никога не можеш да достигнеш тази последна десета от процента.
— Правителството в Корея не е ли все още силно? Сигурно имате повече неприятности с тамошните разпоредби.
Л. Боб Райф се разсмива.
— Знаете ли, наблюдаването на правителствените чиновници, мъчещи се да влязат в крачка със света, е любимият ми спорт. Помните ли, като гръмнаха Ма Бел?
— Слабо. — Репортерката е двайсет и няколко годишна.
— Но знаете какво е било това?
— Монопол над гласовите комуникации.
— Точно така. Бяха в същия бизнес, в който съм и аз. В бизнеса с информация. Придвижване на телефонни разговори по тънички медни жички един по един. Правителството ги гръмна — по същото време, когато аз започвах да градя кабелни телевизии в трийсет щата. Хм! Можете ли да повярвате? Все едно да се сетят как да управляват конете точно когато са се появили първият автомобил и самолетът!
— Но кабелната ТВ система не е като телефонната.
— На този етап не беше, защото беше просто локална система. Но когато покриете с локални системи целия свят, остава ви само да ги свържете и се получава глобална мрежа. Също толкова голяма, колкото и телефонната система. Само дето тази система пренася информация десет хиляди пъти по-бързо. Тя пренася образи, звук, данни — каквото кажете.
Чиста проба реклама чрез подставени лица, половинчасова телевизионна реклама без никаква друга цел освен да остави Л. Боб Райф да си изкаже мнението по конкретна тема. Като че неколцина от програмистите на Рай — хората, които караха системите му да работят, се събрали и сформирали съюз — нещо нечувано за хакерите — и подали иск срещу Райф с претенцията, че е поставил аудио и видео бръмбари в домовете им. Всъщност, поставил е всички тях под двайсет и четири часово наблюдение и е тормозил и заплашвал програмисти, направили така наречения от него „неприемлив избор на начин на живот“. Например, когато една от програмистките му и нейният съпруг една нощ практикували орален секс в собствената си спалня, на другия ден жената била привикана в кабинета на Райф, където той я нарекъл курва и содомитка и й наредил да си разчисти бюрото. Лошата слава, която си спечелил Райф покрай това, така го раздразнила, че почувствал нужда да прахоса няколко милиона за закърпване на имиджа.