— Аз работя с информация — разправя той на мазнещия се подлизурко-псевдожурналист, който го „интервюира“. Намира се в своя кабинет в Хюстън и изглежда още по-излъскан от нормалното. — Цялата телевизия, предоставяна на консуматорите по целия свят, минава през мен. По-голямата част от информацията, предавана към и от базата данни на ЦРК, минава през моите мрежи. Метавселената — цялата Улица — съществува благодарение на мрежа, която аз притежавам и контролирам.
Но това означава, ако проследите още малко мисълта ми, че когато един програмист, мой подчинен, работи с тази информация, той притежава чудовищна власт. Информацията влиза в мозъка му. И остава там. Тя пътува с него, когато вечер се прибира у дома. Тя се оплита със сънищата му, за Бога. Той разговаря с жена си за нея. И, по дяволите, той няма никакво право над тази информация. Ако аз управлявах фабрика за коли, нямаше да позволявам на работниците да откарват колите у дома или пък да вземат назаем инструменти. Но тъкмо това правя всеки ден в пет часа по цял свят, когато моите хакери се прибират от работа.
Навремето, когато са бесели конекрадците, те биха направили всичко, но не и да се напикаят в гащите си. Това е бил последният признак, нали разбирате, че са загубили контрол над собствените си тела, че ще умрат. Виждате ли, първата функция на всяка организация е да контролира собствения си сфинктер. Ние не правим дори това. Така че ние работим над усъвършенстването на нашата техника на мениджмънта, за да можем да контролираме тази информация, без значение къде се намира тя — на нашите харддискове или дори вътре в главата на програмистите. Не мога да кажа нищо повече сега, защото имам конкуренция, която ме безпокои. Но пламенно се надявам, че след пет-десет години това дори няма да подлежи на коментар.
Половинчасов епизод от научно-популярна програма, този път върху спорната нова тема, инфоастрономията — търсенето на радиосигнали, идващи от други слънчеви системи. Л. Боб Райф се е заинтересувал лично от темата — докато различни национални правителства продават на търг имуществото си, той е купил верига от радиообсерватории и ги е свързал помежду им чрез прословутата си фиброоптична мрежа, за да ги превърне в една-единствена гигантска антена колкото цялата земя. Той сканира небесата двайсет и четири часа в денонощието и търси радиовълни, означаващи нещо — радиовълни, носещи информация от други цивилизации. Как така, пита интервюиращият — знаменит професор от Масачузетския технологичен институт — как така един прост петролен магнат се интересува от една толкова екстравагантна, абстрактна задача?
— Ами с тази планета горе-долу приключих.
Райф произнася тази реплика с невероятно сардоничен и презрителен носов изговор — преувеличеният акцент на каубой, подозиращ, че някое тънковрато янки го гледа отвисоко.
Друго новинарско предаване, очевидно заснето няколко години по-късно. Отново се намираме на „Ентърпрайз“, но атмосферата пак е различна. Горната палуба е превърната в открит бежански лагер. Тя гъмжи от бангладешци, които Л. Боб Райф е подбрал от Бенгалския залив, след като страната им изтече в океана след поредицата мощни наводнения, причинени от изсичането на горите нагоре по течението в Индия — хидрологична война. Камерата се насочва отвъд ръба на полетната палуба и долу виждаме първоизточника на Сала — относително малко сборище от няколкостотин лодки, залепени за „Ентърпрайз“ с надеждата за безплатен превоз до Америка.
Райф се разхожда сред хората и раздава библейски комикси и целувки на дечицата. Те се скупчват около него с широки усмивки, притискат длани една в друга и се кланят. Райф също им се кланя, много непохватно, но по лицето му няма веселие. Той е смъртно сериозен.
— Господин Райф, какво е мнението ви за хората, които твърдят, че това от ваша страна е само рекламен номер за самовъзвеличаване? — този интервюиращ се опитва да прилича повече на Лошото ченге.