Ето защо е дошъл Лагос. Не го интересуват нито Хиро, нито Виталий Чернобил. Интересува го Гарванът. И отнякъде знаеше, че той ще дойде тук. А Лагос точно сега се навърта някъде наблизо и снима типа на видео, бърника из джобовете му с радар, записва пулса и дишането му.
Хиро взема личния си телефон.
— Уай Ти — казва той, и телефонът набира номера й.
Телефонът й звъни дълго, преди тя да вдигне. Почти е невъзможно да се чуе нещо заради шума от концерта.
— Какво искаш, твойта мама?
— Уай Ти, извинявай, че така, но нещо става. Нещо страшно важно. Държа под око един едър рокер на име Гарвана.
— Проблемът с вас, хакерите, е, че никога не спирате да работите.
— Такива са си хакерите — казва Хиро.
— И аз ще го наглеждам тоя Гарван — казва тя. — Някой път, когато аз работя. — И затваря.
16
Гарванът описва със замах няколко широки, мързеливи тегела по периметъра на тълпата — много бавно, и се оглежда на всички страни. Той е дразнещо спокоен и лежерен.
После се юрва в мрака, далеч от тълпата. Оглежда се още малко — проверява периметъра на копторите. Най-накрая завива с огромния „Харли“ по траектория, която го връща обратно при големия важен Крип. Пичът със сапфирената игла на вратовръзката и личния охранителен отряд.
Хиро тръгва нататък, лъкатушейки из тълпата, като се опитва това да не се откроява много. Май ще става интересно.
Докато Гарванът се приближава, бодигардовете се събират около Крипа-началник, оформят около него разпокъсан защитен кръг. С приближаването на мъжа те всички отстъпват на крачка-две, сякаш е обкръжен от невидимо силово поле. Най-накрая той спира и благоволява да стъпи на земята. Превключва няколко ключа по дръжките и после слиза от „Харли“-то. А сетне, предусещайки какво ще последва, застава разкрачен, с вдигнати ръце.
И от двете страни го приближава по един Крип. Май не се радват особено точно на това си задължение и постоянно хвърлят коси погледи към мотора. Крипът-началник не спира да ги ръчка с глас, натирва ги към Гарвана и ръцете му. Всеки от тези държи ръчен металдетектор. Те завъртат уредите около тялото на Гарвана и не намират нищичко, даже не и най-малката прашинка метал, даже не и монетка в джоба. Човекът си е сто процента органичен. Така че ако не друго, предупреждението на Лагос за ножа на Гарвана излезе пълна тъпотия.
Двамата Крипс се връщат бързо при основната група. Гарванът тръгва подире им. Но шефът-Крип отстъпва назад и вдига двете си ръце в знак „спри“. Гарванът спира на място и усмивката се връща на лицето му.
Шефът-Крип се извръща и посочва черното си БМВ. Задната врата на колата се отваря и навън излиза един мъж — по-млад и по-дребен чернокож с кръгли очила с телени рамки, облечен с джинси, огромни бели маратонки и типични студентски дрешки.
Студентът тръгва бавно към Гарвана и вади нещо от джоба си. Ръчен уред, но твърде обемен за калкулатор. Има клавиатура отгоре и нещо като прозорче в единия край, с което студентът непрекъснато държи Гарвана под прицел. Над клавиатурата има датчик със светодиод, а под него — червена мигаща лампичка. Студентът е нахлупил чифт слушалки, включени към задницата на уреда.
За начало момчето насочва прозорчето към земята, после — към небето, а после — към Гарвана, без да изпуска от поглед мигащата лампичка и датчика. Това напомня на някакъв религиозен обред — приемане на дигитална входяща информация от небесния дух, после от земния дух, и най-сетне от черния рокер-ангел.
После той бавно се отправя към Гарвана, стъпка по стъпка. Хиро вижда как червената лампичка пулсира на пресекулки — не следва никаква конкретна схема или ритъм.
Студентът стига на метър от Гарвана, после го заобикаля два пъти, като постоянно държи уреда прицелен навътре. Когато приключва се дръпва пъргаво, обръща се и го насочва към мотоциклета. Щом уредът се насочва към мотоциклета, червената лампичка започва да примигва много по-начесто.
Студентът отива при главния Крип, маха слушалките и двамата си разменят няколко думи. Крипът го изслушва, но е вперил поглед в Гарвана. Кима няколко пъти, най-сетне потупва студента по рамото и го изпраща обратно в БМВ-то.
Гайгеров брояч.
Гарванът тръгва към големия Крип. Ръкуват се — обикновено стандартно Евроръкостискане, никакви префърцунени вариации. Срещата никак не е приятелска. Крипът лекичко се блещи, Хиро забелязва браздите по челото му, всичко в стойката и лицето му крещи: „Разкарайте ме от този марсианец!“.