Гарванът се връща обратно при радиоактивния си шопар, отпуска няколко бънджи въжета и взема един метален куфар. Подава го на шефа-Крип и двамата пак си стискат ръцете. После се обръща, връща се бавно и спокойно при мотоциклета, качва се и потегля с пърпорене.
На Хиро много му се иска да поостане и да погледа още, но има чувството, че тъкмо това събитие Лагос го е покрил. А освен това си има друга работа. Две лимузини си пробиват път през тълпата към сцената.
Лимузините спират и от тях започват да изскачат нипонци. Облечени с тъмни дрехи, вдървени, те застават неловко посред вихрещия се купон като шепа счупени нокти, забучени в шарено желе. Най-сетне Хиро събира смелост да отиде и погледне през прозореца дали е онзи, който той си мисли, че е.
През опушеното стъкло не се вижда нищо. Той се навежда и залепва нос на стъклото в опит да ги накара да го видят.
Пак никакъв отклик. Най-накрая почуква на прозореца.
Тишина. Хиро поглежда антуража. Всичките са го зяпнали. Но щом вдига очи, до един извръщат погледи и изведнъж се сещат да си извадят цигарите или да си разтъркат веждите.
Вътре в лимузината има един-единствен светлинен източник, достатъчно ярък, че се вижда през опушеното стъкло, и това е отчетливият издут правоъгълник на телевизионен екран.
Какво толкова, по дяволите. Това тук е Америка, Хиро е полуамериканец и няма смисъл да изпадаме в крайности по повод учтивостта. Той отваря вратата и поглежда към задната част на лимузината.
Суши Кей седи там, заклещен между двама други млади нипонци — програматори от неговия имидженерен екип. Косата му е изключена и изглежда просто като оранжева прическа „афро“. Облечен е в частично сглобен сценичен костюм — очевидно очаква да се качи тази вечер на сцената. Изглежда е приел предложението на Хиро.
Той гледа известната телевизионна програма „Шпионско око“. Тя е продуцирана от ЦРК и се излъчва от едно от най-големите студиа. Това е „риалити телевизия“ — ЦРК избира някой от агентите си, ангажиран с мокра поръчка — работа с плащ и шпага — и го подключва към гаргойлска апаратура, така че всичко, което вижда и чува, се предава в основната база в Лангли. После от материала се монтира седмично едночасово предаване.
Хиро никога не го гледа. Откакто работи за ЦРК, то някак си го дразни. Но чува много клюки за шоуто и знае, че тази вечер дават предпоследният епизод на поредица от пет части. ЦРК е успяло да внедри нелегално свой човек на Сала и там той се опитва да се инфилтрира в една от многобройните тамошни колоритни, садистични пиратски банди: Организацията „Брус Лий“.
Хиро се качва в лимузината и поглежда екрана тъкмо навреме, за да види самия Брус Ли от гледната точка на злочестия гаргойл-шпионин, задал се по някакъв тъмен коридор на призрачния Сал. От острието на самурайския меч на Брус Ли падат капки влага.
— Хората на Брус Ли са заловили шпионина на един стар корейски кораб-фабрика в Ядрото — обажда се един от оръженосците на Суши Кей. Припряно, съскаво обяснение. — Сега го търсят.
Изведнъж Брус Ли попада под ярък прожекторен лъч, под който диамантената му усмивка — негова запазена марка, проблясва като ръкав на галактика. В средата на екрана един мерник се прицелва в челото му. Явно шпионинът е решил, че трябва да се измъкне с бой от тази каша и сега насочва някоя от мощните оръжейни системи на ЦРК в черепа на Брус Ли. Но после образът се размазва отстрани и някакъв тайнствен черен силует затулва пирата. Сега мерникът е прицелен в… какво точно?
За да разберем, ще трябва да изчакаме до следващата седмица.
Хиро се настанява срещу Суши Кей и програмистите, до телевизора, така че да може да вижда мъжа все едно през телевизионния обектив.
— Аз съм Хиро Протагонист. Доколкото разбирам, получили сте съобщението ми.
— Су! — крясва Суши Кей — нипонското съкращение на универсалното холивудско прилагателно „супер“. И продължава:
— Хиро-сан, дълбоко съм ви задължен за този единствен по рода си шанс да изпълня скромните си произведения пред такава публика. — Казва всичко това на нипонски, освен „единствен по рода си шанс“.
— Длъжен съм покорно да ви се извиня, задето уредихме всичко така набързо и случайно — отговаря Хиро.
— Съкрушен съм, че чувствате нужда да се извинявате, след като сте ми предоставили възможност, за която всеки нипонски рапър би дал какво ли не — да изпълня скромните си произведения пред истински хулигани от гетата на Ел Ей.