— Дълбоко съм смутен да ви разкрия, че тези фенове не са точно хулигани от гетото, както нехайно съм ви подвел. Те са трашъри. Скейтъри, които харесват както рап, така и хеви метъл.
— А… Добре, чудесно — отговаря Суши Кей. Но тонът му загатва, че всъщност никак не е чудесно.
— Но тук имаме представители на Крипс — продължава Хиро. Мисли на страшна скорост дори и според собствените си критерии. — И ако вашето изпълнение се приеме добре, а аз съм напълно убеден в това, те ще разнесат мълвата из тяхната общност.
Суши Кей отваря прозореца. Нивото на децибелите мигом скача петорно. Той се взира в тълпата — пет хиляди потенциални пазарни дяла, млади, нахъсани хора. Никога досега не са чували музика, която да не е перфектна. Или перфектният студиен дигитален звук от CD-плейърите им, или перфектното изпълнение на фъз-гръндж от най-добрите в бизнеса — групите, дошли в Ел Ей да се прочуят и оцелели в гладиаторските битки по клубовете. Лицето на рапъра грейва едновременно от радост и ужас. Сега той трябва наистина да се качи там и да се справи със сценичната треска. Там, пред кипящата биомаса.
Хиро излиза и му прокарва път. Лесна работа. После се скатава. Свършил си е работата. Няма смисъл да си губи времето с тоя слабак Суши Кей, когато Гарванът се мотае тук и представлява далеч по-мощен източник на доходи. Така че Хиро се отправя обратно към периферията.
— Йо! Пичът с мечовете — подвиква някой.
Хиро се обръща и вижда един от „Твърдата ръка на закона“ в зелен анорак да му маха. Това е нисичкият як момък с шлема — отговорникът на охраната.
— Скръц-скръц — представя се той и подава ръка.
— Хиро — представя се на свой ред Хиро, като стиска ръката му и му подава визитката си. Няма особени причини да се прави на скромен пред тия пичове. — С какво мога да ви бъда полезен, Скръц-скръц?
Скръц-скръц прочита визитката. Държи се с някаква преувеличена учтивост, горе-долу като военен. Спокоен, зрял, ролеви-моделски като гимназиален футболен треньор.
— Вие ли отговаряте за това тука?
— До известна степен всеки отговаря.
— Господин Протагонист, преди няколко минути получихме обаждане от ваша приятелка на име Уай Ти.
— Какво е станало? Добре ли е тя?
— О, да, господине, съвсем си е добре. Но познавате ли го тоя бръмбар, дето говорихте с него преди малко?
Хиро никога не е чувал терминът „бръмбар“ да се използва по този начин, но се досеща, че Скръц-скръц говори за гаргойла, Лагос.
— Да.
— Е, възникнала е ситуация, засягаща въпросния господин, за която Уай Ти ни съобщи. Решихме, че ще поискате да погледнете.
— Какво става?
— Ъъ, защо не дойдете с мен? Нали знаете, някои неща е по-лесно да ги покажеш, отколкото да ги обясниш вербално.
Щом Скръц-скръц се обръща, започва първото рап парче на Суши Кей. Гласът му издава напрежение.
Хиро следва Скръц-Скръц встрани от тълпата, към сумрачните околности на копторите. Над тях, върху насипа на надлеза, той смътно различава фосфоресциращи форми — Хората от „Твърдата ръка на закона“ в зелени якета обикалят някакъв странен обект на привличане.
— Внимавай къде стъпваш — предупреждава го Скръц-скръц, щом започват да се изкачват по склона. — Тук-там е хлъзгаво. —