— Тогава хич не се изненадвам, че сега се опитват да се изтрепят.
След като пристигат в една определена част на града, шоуто с преследването на Ти-Боун и Гарвана се превръща във въпрос на връзка с линейките. На всеки две пресечки са се струпали ченгета и „Бърза помощ“, бляскат лампи, радиопредаватели кашлят. На тях им остава само да вървят от едното сборище към следващото.
При първото на тротоара е проснат мъртъв Крип. Двуметрово кърваво петно се разтича по платното под тялото му по диагонал и се влива в една шахта. Медицинският персонал се е скупчил около него, пуши, пие кафе от картонени чашки и чака „Твърдата ръка на закона“ да приключи с измерването и снимането, за да откарат трупа в моргата. Няма системи, няма въргалящи се наоколо медицински боклуци, няма отворени лекарски чанти — дори не са се и опитали да го спасят.
Продължават и завиват зад два ъгъла към следващото съзвездие от проблясващи лампи. Тук шофьорите на линейката гипсират на крака на едно МетаЧенге.
— Прегазен от мотоциклет — установява Скръц-Скръц и поклаща глава с традиционното презрение на „Твърдата ръка на закона“ към жалките си малки братчета, МетаЧенгетата.
Най-сетне той включва радиопредавателя към таблото, за да могат всички да чуват.
Сега дирята на мотоциклетиста е студена и май повечето местни ченгета се занимават с последиците. Но една гражданка току-що се е обадила с оплакване, че някакъв мъж с мотоциклет и още неколцина съсипват хмеловите насаждения в квартала й.
— На три преки оттук — казва Скръц-Скръц на шофьора.
— Хмел ли? — чуди се Хиро.
— Познавам мястото. Местната микропивоварна — отвръща Скръц-Скръц. — Сами си отглеждат хмела. Подписали са договор с някакви градски градинари. Китайски селяни, които им вършат черната работа.
Когато пристигат — първите представители на властта на сцената — става очевидно защо Гарванът се е оставил да го преследват из хмелови насаждения: те са страхотно прикритие. Хмелът е тежко, цъфтящо увивно растение, което расте на решетки, прикачени на дълги бамбукови пръти. Решетките са високи по два метра и половина — нищичко не се вижда.
Всички слизат от колата.
— Ти-Боун? — провиква се Скръц-Скръц.
Чуват как навътре в нивата някой крещи на английски.
— Тука!
Но той не отговаря на Скръц-Скръц.
Навлизат в нивата. Внимателно. Обгръща ги мирис, смолист мирис, приличен на този на марихуаната, острият мирис, който лъха от скъпа бира. Скръц-Скръц посочва на Хиро да го следва.
При по-различна ситуация Хиро би се подчинил. Той е наполовина японец и при определени обстоятелства има пълно уважение на властта.
Но тези обстоятелства не са от тях. Ако Гарвана припари до Хиро, Хиро ще си поприказва с него със своята катана. А ако работата опре дотам, Хиро не иска Скръц-Скръц да е наблизо, защото току-виж изгубил някой крайник при обратния замах.
— Йо, Ти-Боун! — крясва Скръц-Скръц. — Ние сме, „Твърдата ръка на закона“ — и сме ядосани! Разкарай се от тука, пич. Хайде да си ходим!
Ти-Боун, или поне Хиро смята, че е Ти-Боун, отговаря само с кратък пистолетен изстрел. Проблясъкът от дулото осветява хмела като прожектор. Хиро привежда рамо към земята и се заравя за секунди в меката пръст и листака.
— Майната му! — изругава Ти-Боун. Разочарована майна, но майна, обагрена от тежък полутон на съкрушителна неудовлетвореност и нито грам страх.
Хиро заема консервативна приклекнала позиция и се оглежда. Скръц-Скръц и останалите от „Твърдата ръка“ не се виждат никакви.
Хиро си пробива път през решетка към един ред по-близо до екшъна.
Другият от „Твърдата ръка на закона“ — шофьорът — е застанал на същия ред, на около десет метра от Хиро и с гръб към него. Той поглежда към Хиро през рамо, после поглежда и в обратна посока и вижда още някого — Хиро не вижда кого, защото мъжът го затулва.
— Ебаси — възкликва мъжът.
После подскача като стреснат и нещо става с гърба на якето му.
— Кой е? — пита Хиро.
Онзи не отговаря нищо. Опитва се да се обърне, но нещо му пречи. Нещо разклаща растенията около него.
Мъжът трепва, олюлява се от крак на крак.
— Трябва да се измъкна — казва той на глас, без да се обръща към никого конкретно. После хуква в тръс далеч от Хиро. Другият вече го няма. Мъжът тича със странно изпънат, вдървен гръб и ръце по шевовете. Яркозеленото му яке не виси както трябва.