— Йо, партнер. — Хиро се обръща и се оглежда. Уай Ти. Току-що е излязла от заведението за китайска храна отсреща. Подава на Хиро бяла кутийка и чифт пръчици. — Пикантно пиле със сос от черен боб, без консерванти. Можеш ли да боравиш с пръчици?
На тази обида Хиро отвръща с вдигане на рамене.
— Взех двойна поръчка — продължава Уай Ти, — щото смятам, че тази вечер събрахме доста важни сведения.
— Знаеш ли какво стана тук?
— Не. Такова де, май някой очевидно е пострадал.
— Но не си била очевидец.
— Не, не можах да ги настигна.
— Това е хубаво — казва Хиро.
— А какво стана?
Хиро само поклаща глава. Пикантното пиле проблясва в тъмен цвят под светлините — никога през живота си той не е бил по-малко гладен.
— Ако знаех, нямаше да те замесвам. Мислех си, че ще е само наблюдение.
— Естествено — казва тя с онзи свой чуруликащ тон, който използва, когато лъже и й се иска да го разбереш.
Скръц-Скръц отваря задната врата на БМВ-то и оглежда седалката. Хиро пристъпя по-наблизо. Лъхва го гаден студен дим. Вони на изгоряла пластмаса.
Алуминиевото куфарче, което Гарвана даде на Ти-Боун по-рано, седи в средата на седалката. Изглежда така, сякаш са го хвърлили в огъня — петна от черен дим около ключалките, пластмасовата му дръжка — частично стопена. Мазната кожа, с която са тапицирани седалките, е обгорена. Нищо чудно, че Ти-Боун се е вбесил.
Скръц-Скръц си слага чифт латексови ръкавици. Той изважда куфарчето, поставя го на капака на багажника и разкъртва ключалките с малък лост.
Каквото и да е това, то е сложна, високотехнологична разработка. В горната част на куфарчето има няколко реда малки тръбички с червени запушалки, каквито Хиро видя в склада. Пет реда, по около двайсет тръбички на ред.
Долната част представлява миниатюризиран старомоден компютърен терминал, състоящ се най-вече от клавиатура. Има малък монитор с течни кристали, побиращ вероятно до пет реда текст. Към куфара с кабел, дълъг около метър, е прикрепено нещо като писалка. Може би светлинна писалка или скенер за баркод. Над клавиатурата има обектив, поставен под такъв ъгъл, че да е насочен към пишещия на клавиатурата. Има и други приспособления, чието предназначение не е толкова очевидно: процеп, който може да служи за въвеждане на кредитни или лични карти и цилиндрично гнездо, голямо колкото тръбичките.
Това е реконструкцията на Хиро на едновремешния вид на предмета. При огледа всичко вече е разтопено. Съдейки по рисунъка на петната от дим от вътрешната страна на куфарчето — които изтичат навън през процепа между горната и долната част — източникът на пламъка е бил вътре, а не вън.
Скръц-Скръц се пресяга, изважда една от тръбичките от прикрепящата я скоба и я протяга към ярките светлини на Китайския квартал. Навремето е била прозрачна, но сега е измърсена от горещината и дима. От разстояние прилича на най-обикновена стъкленичка, но щом се приближава, за да я огледа по-отблизо, Хиро забелязва поне половин дузина мънички отделенийца вътре, всичките свързани помежду си с капилярни тръбички. Единият й край е запушен с пластмасова червена запушалка. В запушалката има черно правоъгълно прозорче и когато Скръц-Скръц я завърта, Хиро забелязва вътре тъмночервеното сияние на неактивиран монитор със светодиод, все едно гледаш екрана на изключен калкулатор. Под него се вижда малка перфорация. Не просто пробита дупка — на повърхността е широка, после рязко се стеснява до почти невидимо иглено отвърстийце, като тръбата на тромпет.
Всички отделения вътре в стъкленичката са частично запълнени с течности. Някои са прозрачни, други — кафяво-черни. Кафявите сигурно са някаква органика, сега превърната от горещината в бульон. Прозрачните може да са какво ли не.
— Излязъл да пийне едно в някой бар — мърмори Скръц-Скръц. — Ама че задник.
— Кой?
— Ти-Боун. Разбираш ли, Ти-боун беше нещо като регистрирания собственик на това чудо. На куфарчето. И веднага щом се е отдалечил на три метра от него — фшшшт! — то се е самоунищожило.
— Защо?
Скръц-Скръц поглежда Хиро, като да е малоумен.