— Е, не че работя за Централното разузнаване или нещо такова. Но бих предположил, че който и да произвежда този наркотик — наричат го Предстартово броене, или Червената шапчица, или Снежен крах — наистина разбира от тайните на занаята. Така че ако пласьорът зареже куфарчето или пък го загуби, или пък се опита да прехвърли собствеността на някого — фшшшшт.
— Мислиш ли, че Крипс ще хванат Гарвана?
— Не и в китайския квартал. Мамка му — изругава Скръц-Скръц и отново се ядосва в ретроспектива. — Не му вярвам на тоя. Можех да го убия.
— Кого, Гарвана?
— Не, оня Крип. Дето преследваше Гарвана. Късмет извади, че Гарвана го докопа пръв, а не аз.
— Ти Крипа ли гонеше?
— Да, Крипа гонех. Ти какво, да не си помисли, че се опитвам да заловя Гарвана?
— Ами нещо такова. Тъй де, нали той е лошият?
— Определено. И затова щях да го преследвам, ако бях ченге и работата ми беше да хващам лошите. Но аз съм от „Твърдата ръка на закона“ и работата ми е да налагам ред. Така че правя каквото мога — както и всеки друг от нашата организация в този град — за да закрилям Гарвана. И ако имаш някакви идеи да тръгнеш сам да го търсиш и да му отмъстиш за онзи, твоя колега, дето той го очисти, зарежи тая работа.
— Очистил го? Какъв колега? — намесва се Уай Ти. Тя не е видяла какво се е случило с Лагос.
Тази идея покрусява Хиро.
— Затова ли всеки ми разправя да не се ебавам с Гарвана? Страхували са се, че ще го нападна?
Скръц-Скръц поглежда мечовете.
— Разполагаш със средствата.
— Защо Гарвана е под закрила?
Скръц-Скръц се усмихва, сякаш току-що е прекосил границата с царството на бъзика.
— Той е Суверен.
— Тогава му обявете война.
— Кофти идея е да обявиш война на ядрена сила.
— Ъ?!
— Божичко — възкликва Скръц-Скръц, клатейки глава, — ако си имах представа колко малко знаеш за тия гадории, изобщо нямаше да те пусна в колата. Мислех си, че си някой сериозен тип от ЦРК, изпълняващ мокри поръчки. Да не искаш да ми кажеш, че наистина не си знаел за Гарвана?
— Тъкмо това ти обяснявам.
— Добре. Ще ти го кажа, за да не тръгнеш да ни създаваш пак бели. Гарвана сглобява торпедна бойна глава, която е свил от стара съветска атомна подводница. Било е торпедо, разработено, за да унищожава бойна група самолетоносачи с един изстрел. Ядрено торпедо. Сещаш ли се за онзи смешния кош, прикрепен към „Харлито“ му? Е, ами това е водородна бомба, пич. Готова за стрелба. Спусъкът е прикрепен към електроди, вкарани в мозъка му. Ако Гарвана умре, бомбата ще гръмне. Така че когато Гарвана дойде в града, ние правим, каквото ни е по силите, за да се чувства човекът добре дошъл.
Хиро е зяпнал. Налага се Уай Ти да говори вместо него.
— Добре — казва тя. — От името на моя партньор и от мое име заявявам, че няма да го закачаме.
21
Уай Ти си мисли, че ще прекара целия следобед като лайно на отбивката. По автострадата „Харбър“, която я откарва от Центъра до Комптън, движението винаги е оживено, но страничните отклонения по пътя към този квартал се използват толкова рядко, че дупките по тях са обрасли с трънаци. А тя определено не смята да стигне до Комптън на собствен ход. Иска да се закачи за нещо голямо и бързо.
Не може да използва стандартния трик да поръча пица до местоназначението и после да се лепне за разносвача, когато той профучи покрай нея, защото нито една от веригите за пици не извършва доставки в този квартал. Затова се налага да виси на отбивката и да чака с часове за кола. Лайно на отбивката.
Тя изобщо не иска да достави тази пратка. Но началникът й адски настоява да е точно тя. Ама адски. Сумата, която й предложи за това, е толкова голяма, че е чак тъпо. Пакетът сигурно е пълен с някоя яка нова дрога.
Но това дотук не е чак толкова шантаво, колкото онова, което ще последва. Тя се е запътила по автострадата „Харбър“ към желаната отбивка, закачена за голям камион, пътуващ на юг. На четиристотин метра от отклонението я задминава нашарен от куршуми черен „Олдсмобил“ и дава мигач за завой надясно.
Докато слиза по отклонението подир тази префърцунена лимузина, тя оглежда шофьора в огледалото за задно виждане. Това е самият началник — онзи, който й плаща направо идиотска сума пари, за да свърши тя тази работа.
Сега повече я е страх от него, отколкото от Комптън. Този сигурно е психопат. Сигурно се е влюбил в нея. Всичко това е извратен психарски любовен заговор.