Ала вече е малко късничко. Тя остава с него и търси изход от тази горяща, разлагаща се махала.
Приближават се до голяма и гадна на вид мафиотска барикада. Той надува газта, устремен към смъртта. Тя вижда пред тях франчайза, където трябва да достави пратката. В последната секунда той завива рязко встрани и спира със скърцане.
Страшно й помогна. Тя се откача тъкмо когато той й дава този последен енергиен тласък и преминава през контролно-пропускателния пункт с безопасна, разумна скорост. Стражите продължават да държат пушките си насочени към небето и когато ги подминава, завъртат глави да огледат дупето й.
Комптънския франчайз „Нова Сицилия“ е страхотия. Събор на „Младата Мафия“. Тия младежи са още по-тъпи и от ония от Всемормонския бърбклав Десерет. Момчетата са със скучни черни костюми. Момичетата — покрити с кора от безсмислена женственост. Момичетата дори не могат да членуват в „Млада Мафия“, те членуват в Помощния момичешки отряд и сервират макарони в сребърни чинии. „Момичета“ е прекалено префинена дума за тия организми — издига ги твърде високо на еволюционната стълбица. Те дори и мацета не са.
Тя върви твърде бързо, затова обръща дъската странично, пуска набивките, навежда се и спира, вдигайки вълна от прах и чакъл, която напрашава лъскавите обувки на неколцина от „Младата мафия“. Те се въртят отпред, гризкат финички итало-мезенца и си играят на възрастни. Прахта се сляга върху белите дантелени чорапи на младомафиотските протомацета. Тя пада от скейтборда и в последния момент успява да запази равновесие. Настъпва с крак ръба на дъската, тя отскача на метър във въздуха с бързо въртене по дългата си ос и се шмугва под мишницата й. Уай Ти я притиска силно. Спиците на умните колела се прибират до една и сега са големи почти колкото главините. Тя залепва „МагнаПун“-а в удобно гнездо от долната страна на дъската, така че цялото й оборудване е в един удобен пакет.
— Уай Ти — представя се тя. — Млада, бърза и от женски пол. Къде е Енцо, мамка му?
Момчетата решават да се държат „зряло“ с нея. Мъжете на тази възраст се занимават предимно с опъване на ластиците на гащите си и пиене до коматозно състояние. Но когато наблизо има жена, се правят на „зрели“. Да си умреш от смях. Единият пристъпя леко напред и застава между Уай Ти и най-близкото протомаце.
— Добре дошли в Нова Сицилия — поздравява той. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
Уай Ти въздъхва тежко. Тя е напълно независимо бизнеслице, а тези хора се опитват да я приравнят към себе си.
— Пратка за някой си Енцо? Нямам търпение да се разкарам от тоя квартал, нали разбирате.
— Сега кварталът е приличен — казва онзи МлаМаф. — Трябва да поостанете с нас няколко минути. Може пък и да се понаучите на обноски.
— А ти вземи се пробвай да сърфираш по „Вентура“ в час пик. Може пък да се понаучиш да не си вреш гагата, където не трябва.
МлаМафът се смее, все едно казва „Добре де, щом така искаш“ и посочва към вратата.
— Човекът, с когото искате да разговаряте, е вътре. Но не съм убеден дали той иска да разговаря с вас.
— Той ме извика, мамка му — осведомява го Уай Ти.
— Той прекоси цялата страна, за да бъде с нас — отвръща пичът, — и като че с нас му е доста добре.
Всички останали МлаМафи мърморят и кимат одобрително.
— Тогава що стоите навън? — пита Уай Ти и влиза вътре.
Вътре във франчайза нещата са смайващо спокойни. Чичо Енцо е там и изглежда съвсем като на картинките, само дето е по-едър, отколкото е очаквала Уай Ти. Седи зад едно бюро и играе карти с някакви типове в погребално облекло. Пуши пура и си пийва еспресо. Очевидно не получава достатъчно стимули.
Тук вътре има цяла портативна система за поддръжка на Чичо Енцо. На съседното бюро е инсталирана подвижна кафемашина. До нея се мъдри барче с отворени врати, разкриващи голям станиолен плик с италианско безкофеиново кафе и кутия хавански пури. Освен това в единия ъгъл стърчи гаргойл, включен към по-голям от нормалното лаптоп, и си мърмори под носа.
Уай Ти вдига ръка и дъската пада в дланта й. Плясва я върху едно празно бюро и отива при Чичо Енцо, като пътьом откача пратката от рамото си.
— Джино, ако обичаш — казва Чичо Енцо и кимва към пратката. Джино пристъпя напред, за да я поеме.
— Трябва да ми се подпишеш — заявява Уай Ти. Кой знае защо не добавя „приятел“ или „пич“.