Джино временно я разсейва. Не е усетила кога Чичо Енцо се е приближил непосредствено до нея и е уловил десницата й в лявата си ръка. Куриерските й ръкавици имат отвор отгоре, точно колкото устните му. Той полага целувка върху ръката на Уай Ти — топла и влажна. Не лигава и мазна, не и антисептична и суха. Интересно. Тоя пич притежава самоувереност. Божке, ама той е супер. Хубави устни. Стегнати, мускулести устни, не пихтиести и размекнати, каквито често са петнайсетгодишните устни. От Чичо Енцо лъха съвсем слаб аромат на цитруси и тютюн. За да го усети напълно човек, трябва да застане съвсем плътно до него. Той се извисява над нея, застанал на почтително разстояние, и я гледа с обградените си с бръчици блеснали очи на дядка.
Доста приятен изглежда.
— Не мога да ти кажа с какво нетърпение очаквах да се запознаем, Уай Ти — казва й той.
— Здрасти — отвръща тя. Гласът й е по-чуруликащ, отколкото й се ще, и затова додава: — К’во има толкова в тая торба, че е толкоз ценна бе, мама му стара?
— Абсолютно нищо — отвръща Чичо Енцо. Усмивката му не е точно самодоволна. По-скоро притеснена — все едно, що за смотан начин да се запознаеш с някого. — Заради имидженеринга — и той презрително махва с ръка. — Не са много начините мъж като мен да се запознае с младо момиче, които не пораждат неправилен медиен образ. Тъпо е. Но ние съблюдаваме тези неща.
— И що си искал да се запознаеш с мен? Да ти доставя някоя пратка ли?
Всички мъже в стаята се разсмиват.
Смехът им стряска малко Уай Ти — напомня й, че играе пред тълпа. Очите й за миг се откланят от Чичо Енцо.
Чичо Енцо го забелязва. Усмивката му едва забележимо се стеснява и той се разколебава. В този миг всички останали мъже в стаята стават и се отправят към изхода.
— Сигурно няма да ми повярваш — казва той, — но просто исках да ти благодаря, задето достави онази пица преди около месец.
— И що да не ти вярвам? — пита тя. Смаяна е, че чува от устата му да излизат приятни, мили думи.
Чичо Енцо — също.
— Убеден съм, че от всички хора точно ти можеш да ми посочиш причина.
— И к’во — казва тя, — приятно ли си прекарваш с Младата Мафия?
Чичо Енцо я поглежда и погледът му казва: „Внимавай, детенце“. Секунда след като се е уплашила, тя започва да се смее, защото това е номер, той просто я бъзика. Мъжът се усмихва — значи, тя също може спокойно да се смее.
Уай Ти не може да си спомни кога друг път е водила толкова увлекателен разговор. Защо всички не са като Чичо Енцо?
— Чакай да видя — казва Чичо Енцо, вперил поглед в тавана — преглежда банките си с памет. — Знам някои неща за тебе. Че си на петнайсет години и живееш в бърбклав в Долината заедно с майка си.
— И аз знам някои неща за тебе — рискува Уай Ти.
Чичо Енцо се разсмива.
— Не толкова, колкото си мислиш — обещавам. Кажи ми, какво е мнението на майка ти за твоята кариера?
Много мило от негова страна, че използва думата „кариера“.
— Тя няма съвсем точна представа за нея — или не иска да има.
— Вероятно грешиш — възразява Чичо Енцо. Казва го достатъчно ведро, не се опитва да я посече или нещо такова. — Може и да се шокираш от това колко добре е информирана. Или поне така сочи моят опит. Майка ти каква е по професия?
— Бачка за Федералните.
На Чичо Енцо това му се струва изключително забавно.
— А дъщеря й разнася пици до Нова Сицилия. Какво работи за Федералните?
— Нещо, дето не може да ми го каже, защото мога да се изтърва някъде. Правят й много тестове с детектор на лъжата.
Чичо Енцо като че разбира това много добре.
— Да, така е с много хора, които работят за Федералните.
Настава своевременно мълчание.
— Това направо ме побърква — казва Уай Ти.
— Фактът, че работи за Федералните ли?
— Тестовете с детектора на лъжата. Слагат й нещо на ръката — за измерване на кръвното налягане.
— Сфигмоманометър — отривисто произнася Чичо Енцо.
— И то й оставя синини по ръката. Кой знае защо, но това ме тревожи.
— И би трябвало.
— А къщата я подслушват. Когато съм си вкъщи, без значение какво правя, някой най-вероятно слуша.
— Много добре те разбирам — кима Чичо Енцо.
И двамата се разсмиват.
— Ще ти задам един въпрос, който винаги съм искал да задам на някой Куриер — казва Чичо Енцо. — Хора, аз винаги ви наблюдавам през стъклото на моята лимузина. Всъщност, когато ми се лепне Куриер, винаги казвам на Питър, моя шофьор, да не ги тормози. Въпросът ми е: вие сте покрити от глава до пети със защитен слой. Защо не носите каски?