— И какво искате от мен?
— Точно онова, което обичайно би направила при това положение — казва мъжът. — Да отидеш в Грифит парк и да вземеш пратката.
— Само това ли?
— Да. И да я доставиш. Но ни направи услуга и мини по Пето шосе, става ли?
— Това не е най-добрият начин…
— Нищо, ти пак мини оттам.
— Добре.
— Хайде — ще те придружим, докато излезеш от тази дупка адова.
Понякога, ако вятърът духа в правилната посока и се намъкнеш във въздушния джоб зад движещ се с бясна скорост камион с осемнайсет колела, дори не ти трябва да се закачаш. Вакуумът, като мощна прахосмукачка, те всмуква. Можеш цял ден да си висиш там. Но ако се издъниш, изведнъж се оказваш сам и безпомощен в лявото платно на магистрала, влачещ подире си конвой от големи камиони. И също толкова зле, ако се поддадеш на неговата мощ, той ще те всмуче направо под калниците, ще станеш на грес и никой няма и да разбере. Това се нарича Вълшебният харпун-прахосмукачка. Той напомня на Уай Ти за развитието на живота й след онази съдбовна нощ на пица-приключението й с Хиро Протагонист.
Харпунът й не може да пропусне целта, когато тя се изстрелва по магистралата за Сан Диего. Дори и най-леката и най-боклучава китайска „икономична кутийка“ от пластмаса и алуминий може да я дръпне здравата. Хората не се ебават с нея. Завоювала си е пространство на платното.
Сега ще си има много работа. Ще трябва да прехвърли голяма част от задачите на Роудкил. А понякога, само за важни бизнес-уговорки, ще трябва да се регистрират в някой мотел някъде — точно както правят истинските бизнесмени. Напоследък Уай Ти се опитва да научи Роудкил да я масажира. Но той никога не стига по-далеч от лопатките й — стигне ли дотам, се изпуска и почва да се прави на Големия мъжкар. Което по някакъв начин е мило, все пак. Пък и дават ли ти, вземай, тъй де.
Това не е най-прекият път до Грифит парк, по никой начин, но това иска от нея Мафията: да вземе шосе 405 чак до Долината, а после да подходи от онази посока — тъкмо посоката, от която обичайно би дошла. Каква параноя ги тресе. Големи професионалисти са.
Отляво се появява летището. Отдясно мярва склада, където онзи мекушавец, нейният партньор, вероятно се е наврял в компютъра си. Лъкатуши из сложните течения на трафика около летище „Хюз“, което сега е частен преден пост на Големия Хонконг на Господин Ли. Продължава покрай летище Санта Моника, което неотдавна бе закупено от Глобалната сигурност на Адмирал Боб. Цепи напряко през Федландия, където майка й всеки ден ходи на работа.
Навремето Федландия се състоеше от Болницата на ветераните и още няколко федерални сгради. Сега се е сгъстила до бъбрековидно бонбонче, увито около шосе 405. Оградена е отвсякъде с бариера — плътна ограда от телена мрежа, зигзаговидна тел, между сградите — купчини отломки и бетонни бариери. Всички сгради във Федландия са огромни и грозни. Около плинтовете им сноват човешки същества с вълнени дрехи в цвят на влажен гранит. Те са мършави и черни под бялото величие на зданията.
От отсрещната страна на федландската бариера, отдясно, се вижда Калифорнийският университет, който сега е управляван съвместно от японците, Големия Хонконг на господин Ли и няколко големи американски корпорации.
Хората разправят, че там, отляво, в „Пасифик Палисейдс“, над океана се издига голяма сграда, в която се намира главният щаб на Централната Разузнавателна Корпорация за Западното крайбрежие. Скоро — като например утре — тя ще отиде там, ще открие тази сграда, може би само ще мине покрай нея и ще махне. Има да казва на Хиро страхотни неща. Страхотни сведения за Чичо Енцо. Хората ще платят милиони за тях.
Но в сърцето си вече усеща бодването на съвестта. Тя знае, че не може да цунка Мафията и после да я изпорти. Не защото я е страх от тях. А защото й имат доверие. Държаха се любезно с нея. А и кой знае, от това може да излезе нещо. По-добра кариера, отколкото би могла да направи в ЦРК.
Не са много колите, отбиващи към Федландия. Майка й го прави всяка сутрин, както и още неколцина Федерални. Но всички Федерални ходят на работа рано и остават до късно. При тях това е въпрос на лоялност. За Федералните лоялността е фетиш — тъй като нито печелят много пари, нито са на почит и уважение, трябва да докажеш, че си лично обвързан и че не ти пука за лъскавите неща.