Пример от този род: Уай Ти не е сменяла колата още от летището насам. На задната седалка седи арабин. Бурнусът му плющи по вятъра от отворения прозорец. Климатикът не работи — един таксиджия от Ел Ей не изкарва достатъчно пари, че да си купи Хлад-фреон на черно. Типично: само Федералните биха накарали посетител да вземе мръсно такси без климатик. Естествено, таксито завива по отклонението с пътепоказател „СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ“. Уай Ти се откача и лепва харпуна на един камион за Долината.
Върху огромната федерална сграда се спотайва групичка Федерални с уоки-токита, тъмни очила и якета с надписи ФЕД, насочила дълги обективи към предните стъкла на колите, минаващи по булевард Уилшайър. Ако сега беше нощ, тя сигурно щеше да види как лазерен скенер заиграва по баркода на номера на таксито, когато то завива по отклонението за САЩ.
Майката на Уай Ти й е разказала за тези типове. Те са Общата Операционна Команда на Изпълнителния Клон, ООКИК. ФБР, полицията, Тайните служби и Специалните сили — всички те все още имат претенции за някаква отделна идентичност, както навремето Армията, Флотата и Въздушните сили, но всички те са под командата на ООКИК, всичките вършат едно и също и са повече или по-малко взаимозаменяеми. Извън Федландия всеки ги знае като Федералните. ООКИК претендира за право да ходи навсякъде и по всяко време в първоначалните граници на Съединените американски щати без разпореждане и дори без основателно извинение. Но всъщност те се чувстват у дома си единствено тук, във Федландия, втренчени над дулото на телефото обектив, микрофон-пистолет или снайпер. Колкото по-дълго е дулото, толкова по-добре.
Долу под тях таксито с арабина на задната седалка забавя ход до субсветлинна скорост и обикаля по лъкатушния слаломен курс между бетонни бариери с гнезда за петдесеткалиброви картечници, разположени на стратегически интервали. Спира пред ТПГ съоръжение и възсяда зейнала яма, пълна с момчета от ООКИК с кучета и мощни прожектори, чиято задача е да й погледнат под полата за бомби или ЯБХИ (ядрени-биологични-химични-информационни) агенти по шасито. Междувременно шофьорът слиза и отваря предния и задния капак, така че други Федерални да ги огледат. Един Федерален се залепва за прозореца на арабина и го подлага на строг разпит.
Казват, че в столицата всички музеи и паметници са взети на концесия и превърнати в туристически парк, от който сега идват около десет процента от правителствените приходи. Федералните може би сами управляват концесията и вероятно задържат по-голямата част от общата печалба, но не е там работата. Става въпрос за философия. За завръщане към основите. Правителството трябва да управлява. Това не ви е развлекателната индустрия, нали? Оставете развлеченията на хаховците от Индустрията — хора с дипломи за степ-танцьори. Федералните не са такива. Те са хора сериозни. Със сериозно образование. Президенти на студентски съвети. Председатели на дискусионни клубове. От онези хора с характер, които носят тъмен вълнен костюм и закопчана догоре яка, дори и когато температурата е като в парник, над четирийсет градуса, а влажността е толкова гъста, че реактивен самолет да забуксува в нея. От онези хора, които се чувстват най у дома си от тъмната страна на еднопосочно огледало.
23
Понякога — за да докажат мъжеството си — момчетата на възрастта на Уай Ти отиват с коли в западния край на Холивуд Хилс, в Грифит Парк, избират си някое шосе и просто преминават напреки през него. Да преминеш оттам без драскотина много прилича на броенето на точки на бойното поле във Високите равнини — едното приближаване до опасността те прави повече мъж.
По дефиниция те никога не са виждали нищо друго освен вътрешните улички. Ако идеш в Грифит парк да купонясваш и видиш табела „БЕЗ ИЗХОД“, разбираш, че е време да тръгнеш на заден и да закараш татковата кола на заден чак до вкъщи, надул газта далеч отвъд пределите на тахометъра.
Естествено, веднага щом влиза в парка, Уай Ти вижда табела „БЕЗ ИЗХОД“.
Тя не е първият Куриер, изпълняващ подобна задача. Чувала е разни неща за мястото, където отива. Това е тесен каньон, до който се стига само по този път, а на дъното му живее една нова банда. Всички им викат Фалабалите, защото те така си говорят помежду си. Имат си собствен език и той звучи като ломотене.
В момента обаче важното е да не се замисляш колко тъпо е всичко това. Вземането на точното решение, що се отнася до степента на важност, се е сринало нейде долу заедно с поемането на достатъчно ниацин и писането на благодарствено писмо до баба за подарените хубави перлени обеци. Единственото важно нещо сега е да не се навеждаш.