Редица от картечни гнезда бележи границата на територията на Фалабала. Според Уай Ти са се престарали. Но пък и тя никога не е била в конфликт с Мафията. Раздава го хладно, приближава се нехайно към бариерата с около петнайсет километра в час. Ако ще се побърква и панира, то ще е тука. Вдигнала е високо факс-копие от документ на РадиКС с емблемата — кибернетична репичка, с който заявява, че тя наистина е дошла да вземе важна пратка, честно. На тези пичове подобни номера не им минават.
Но не щеш ли, номерът минава. Махат от пътя й огромната изкривена намотка от лента-бръснач, просто ей така, и тя се плъзга вътре, без да забавя ход. И точно тогава разбира, че всичко ще бъде наред. Тези хора тук въртят бизнес като всички други.
Не й се налага да навлиза надълбоко в каньона. Слава Богу. Прави няколко завоя, излиза на открита площадка, заобиколена от дървета, и попада в нещо като лудница на открито.
Или събор на Хаховците, или нещо такова.
Тук има двайсетина-двайсет и пет души. Никой от тях не полага никакви грижи за себе си. Всичките са облечени с дрипави остатъци от нещо, което навремето е било бая прилично облекло. Половин дузина от тях са коленичили на паважа със здраво сключени длани и мърморят на невидими обекти.
Върху задния капак на мъртва кола са тропосали стар компютърен терминал, взет от боклука — само един черен монитор с огромна паяжиноподобна пукнатина, все едно някой е замерил стъклото с канче за кафе. Дебелак с червени тиранти, увиснали около коленете му, плъзга ръце нагоре-надолу по клавиатурата, чука напосоки по клавишите и бръщолеви на глас безсмислици. Двама други са му застанали отзад, надничат през рамото и иззад тялото му и чат-пат се опитват да му се бъркат, но той ги пъди.
Има също и тайфа народ, която пляска с ръце, кълчоти се и пее „Щастливият странник“. И то много сериозно. Уай Ти не е виждала такова детинско ликуване на ничие лице от онзи първи път, когато позволи на Роудкил да я съблече. Но това е друг вид детинско ликуване, което изглежда съвсем не на място по лицата на банда попрехвърлили трийсетака хора с немити коси.
И най-сетне, има един, когото Уай Ти нарича Върховния жрец. Облечен е в лабораторна престилка, някога бяла и с емблемата на някаква компания от Бей Ериа. Заврял се е отзад в едно спряно от движение комби, но щом Уай Ти се появява, той скача и хуква към нея така, че, ще не ще, тя се стресва малко. Но в сравнение с останалите той направо прилича на нормален, здрав, прав малоумен психопат, живеещ по храсталаците.
— Дошла си да вземеш един куфар, нали?
— Дошла съм да взема нещо. Не знам какво е — отвръща тя.
Той отива до една от спрените коли, отключва капака и вади алуминиево куфарче. Съвсем същото като онова, което снощи Скръц-Скръц извади от БМВ-то.
— Ето ти пратката — казва той, докато идва към нея. Тя инстинктивно се отдръпва.
— Разбирам, разбирам — казва той. — Аз съм страховита гад.
Той оставя куфарчето на земята, стъпва върху него и го подритва. То се плъзга по паважа към Уай Ти, като подскача по камъните.
— Няма защо да бързаш да го доставиш — казва той. — Защо не останеш да пийнеш едно? Имаме Куул-Ейд.
— Много бих искала — отвръща Уай Ти, — но диабетът ми много ме притеснява.
— Е, тогава можеш просто да поостанеш като гостенка на нашата общност. Можем да ти разкажем много чудесни неща. Неща, които наистина могат да променят живота ти.
— Да имате ли нещо в писмен вид? Нещо, което да мога да взема със себе си?
— Брей! Боя се, че не. Защо не поостанеш? Виждаш ми се свестен човек.
— Извинявай, брато, ама май ме бъркаш с някоя тъпачка — изстрелва Уай Ти. — Благодаря за куфара. Измитам се оттук.
Тя започва да рови паважа с крак — набира скорост възможно най-бързо. По обратния път задминава млада жена с бръсната глава, облечена в мръсни, парцаливи останки от имитация на „Шанел“. Когато Уай Ти я подминава, тя се усмихва блуждаещо, протяга ръка и й махва.
— Здрасти — казва тя. — Ба ма зу на ла аму па го лу не ме а ба ду.
— Йо — отвръща Уай Ти.
Няколко минутки по-късно тя пътува по Пето шосе към земята на Долината. Малко се е ошашкала. Има време, не си дава много зор. В главата й непрекъснато звучи една мелодия: „Щастливият странник“. Направо ще я подлуди.