След това му се ще да се изкенза, да попрехвърли някое от лъскавите списания, дебели колкото телефонен указател, поставени до хай-тек кенефа, но трябва да върви. Избърсва се със свежата хавлия, голяма колкото шапито на цирк, нахлузва свободни панталони с връзки и тениска, замеря иконома с няколко хонконгски долара и изтичва навън, като се запасва с мечовете.
Полетът е кратък, най-вече защото военния пилот няма нищо против да жертва удобството за сметка на бързината. Хеликоптерът излита под тъп ъгъл, лети ниско, за да не го засмучат реактивните двигатели на самолетите. Веднага щом пилотът намира пространство за маневри, той завърта опашката, забива носа надолу и оставя ротора да ги запокити напред и нагоре над басейна към оскъдно осветената грамада на Холивуд Хилс.
Но преди да стигнат Хилс, те спират — кацат на покрива на една болница. Част от веригата „Милосърдие“, което технически превръща покрива и пространството над него във въздушно пространство на Ватикана. Поне това е изписала Хуанита там.
— Неврологичното отделение — майор Клем произнася това съчетание от прилагателно и съществително като заповед. — Петия етаж, източно крило, стая 564.
Мъжът в болничното легло е Дей5ид.
Изключително дебели и широки кожени ремъци са опънати в двата края на леглото. За ремъците са прикрепени кожени маншети, поръбени с пухкава овча кожа. Маншетите са закопчани около китките и глезените на Дей5ид. Облечен е с болнична пижама, почти свлечена.
Най-лошото е, че очите му невинаги гледат в една и съща посока. Закачен е за прибор, който чертае диаграма на пулса му, и макар Хиро да не е лекар, забелязва, че ударите не са ритмични. Пулсът е твърде ускорен, после престава изобщо да бие, а след това прозвучава алармен сигнал и сърцето отново започва да бие.
Напълно е изключил. Очите му не виждат нищо. Отначало на Хиро му се струва, че тялото е меко и отпуснато. Но щом се приближава, забелязва, че Дей5ид е напрегнат и трепери. Лъщи от пот.
— Сложихме му временен пейсмейкър — произнася женски глас.
Хиро се обръща. Това е монахиня, по съвместителство и хирург.
— Откога има конвулсии?
— Бившата му съпруга ни се обади — каза, че се тревожела.
— Хуанита.
— Да. Когато медицинският екип пристигнал, той бил паднал от креслото вкъщи и се гърчел на пода. Виждате синината тук — според нас компютърът е паднал от масата и го е ударил в ребрата. Вързахме го, за да го предпазим от по-нататъшни увреждания. Но от половин час насам е така — сякаш цялото му тяло е във фибрилация. Ако продължава така, ще махнем ремъците.
— С компютърни очила ли е бил?
— Не знам, но мога да проверя.
— Ала смятате, че това се е случило, докато е бил свързан с компютъра си?
— Не зная, господине. Знам само, че е получил толкова тежка сърдечна аритмия, че се наложи да му имплантираме временен пейсмейкър направо на пода в кабинета му. Дадохме му лекарство за припадъци, но то не подейства. Сложихме му успокоителни, за да се укроти — те му подействаха едва-едва. Слагахме му главата в какви ли не скенери, за да разберем какъв е проблемът. Все още заседават по въпроса.
— Е, ще поогледам къщата му — казва Хиро.
Лекарката свива рамене.
— Когато излезе от това състояние, известете ме — заръчва Хиро.
В отговор лекарката не казва нищо. За първи път Хиро осъзнава, че състоянието на Дей5ид може и да не се окаже временно.
Той понечва да излезе в коридора и тогава Дей5ид проговаря:
— Е не ем ма ни а ги а ги ни му ма ма дам е не ем ам ан ки га а ги а ги…
Хиро се обръща и го поглежда. Дей5ид се е отпуснал в ремъците, изглежда спокоен, полузаспал. Гледа Хиро изпод притворените си клепачи.
— Е не ем дам гал нун на а ги аги е не ем у му ун абзу ка а ги а аги…
Гласът на Дей5ид е плътен и спокоен, без следа от стрес. Сричките се точат от езика му като лиги. Докато Хиро върви по коридора, през цялото време чува ломотенето на Дей5ид.
— И ге ен и ге ен ну ге ен ну ге ен ъс са тур ра лу ра зе ем мен…
Къщата на Дей5ид е преобразена от светлината. Намира се на върха на един хълм, до нея води тясно пътче. Сега то е преградено от тумбест, жабоподобен джип на Генерал Джем. От колата излиза ярка, пулсираща светлина в наситено червено и синьо. Над къщата, подпрян на стълб от развихрено сияние, се рее още един хеликоптер. Войници се промъкват нагоре-надолу из къщата и святкат с ръчни фенерчета.