Когато Уай Ти влиза, я сварва по средата на трансакция. Онази веднага я забелязва, но нито един началник на света няма да ви позволи да се оклюмате или да се провалите по средата на трансакция.
Попаднала в безизходица, Уай Ти въздъхва и скръства ръце, за да изрази нетърпението си. Във всяка друга търговска фирма досега вече да е вдигнала патърдия и да нахлула зад тезгяха, като да й е бащиния. Но това тук е църква, да му се не види.
Пред тезгяха има малка полица, отрупана с религиозни брошури — безплатни, с молба за дарение. Няколко от отделенията на лавицата са заети от прочутия бестселър на Преподобния Уейн, „Как Америка се спаси от комунизма: ЕЛВИС ЗАСТРЕЛЯ КЕНЕДИ.“
Тя изважда плика, който мъжът със стъкленото око пъхна в джоба й. Не е достатъчно дебел и мек, че да е натъпкан с банкноти, за жалост.
Вътре има шест-седем снимки. На всичките е Чичо Енцо. Сниман е на широкия, плосък, извит като подкова път, водещ към огромна къща, най-огромната от всички къщи, които Уай Ти е виждала със собствените си очи. Застанал е върху скейтборд. Или пада от скейтборд. Или бавно се носи, размахал диво ръце, преследван от изнервена охрана.
Снимките са увити в лист хартия. На него пише:
„Уай Ти, благодаря ти за помощта. Както виждаш от тези снимки, опитах се да потренирам за тази задача, но има още много да тренирам. Твой приятел, Чичо Енцо“.
Уай Ти увива снимките, както си бяха, пъха ги обратно в джоба, мъчи се сдържи усмивката си и се връща към деловите въпроси.
Момичето с робата продължава да осъществява трансакцията зад тезгяха. Другата страна в сделката е пълна испаноговоряща жена с оранжева рокля.
Момичето въвежда нещо в компютъра. Клиентката плясва картата си „Виза“ върху олтара от фалшиво дърво — сякаш пушка гръмва. Момичето отлепва картата с трисантиметровите си нокти — сложна и рискована операция, която подсеща Уай Ти за измъкването на насекомите от пашкулите им. После извършва тайнството — прекарва картата през електромагнитния процеп с внимателно отработено движение, все едно отмята воал, връща картончето и измърморва, че й са нужни подпис и телефонен номер за свръзка. Със същия успех можеше да го каже и на латински, но няма нищо — клиентката е запозната с литургията и подписва и дава номера, още преди онази да се е доизказала.
Остава само Словото Свише. Но компютрите и комуникациите в днешно време са ужасно добри и обикновено проверката на разплащателна карта не отнема повече от две секунди. Машинката избръмчава одобрителния код, от тенекиените тонколони се разнася божествено пение и огромната перлена на цвят порта в дъното на стаята се разтваря величествено.
— Благодаря за дарението — казва момичето, като замазва думите в една-единствена сричка.
Клиентката се запътва тромаво към двойната порта, притегляна от хипнотични органни звуци. Интериорът на параклиса е в шантави цветове, осветен отчасти от флуоресцентни лампи, монтирани на тавана, отчасти от големи цветни лампиони, имитация на витражи. Най-големият, оформен като тлъста готическа арка, е монтиран на задната стена, над олтара, и изобразява ослепителна троица: Иисус, Елвис и Преподобния Уейн. За Иисус се плаща най-скъпо. Богомолката не е направила и половин дузина крачки, когато тупва на колене сред пътеката и почва да бърбори на езици: „ар йя ари ар иса ве на а мир йя и са, ве на а мир йя а сар йя…“
Вратата отново се затваря.
— Само секунда — казва момичето и поглежда малко нервно Уай Ти. Завива зад ъгъла, влиза в детския кът, като без да иска закача подгъва си за боен модул на „Воините-нинджи от Сала“, и почуква на вратата там.
— Зает съм! — обажда се мъжки глас отвътре.
— Куриерът дойде — обяснява момичето.
— Идвам веднага — казва мъжът, по-тихо.
И наистина идва веднага. Уай Ти не забелязва да се е бавил — да си е вдигнал ципа или да си е измил ръцете, например. Облечен е в черен костюм със свещеническа якичка и пътьом намъква отгоре леко черно расо, когато нахлува в детския кът, тъпчейки наред с черните си обувки екшънгерои и бойни звездолети. Косата му е черна, силно напомадена, с отделни сиви кичури. Носи бифокални очила с телени рамки с лек кафеникав оттенък. Има много едри пори.