— За Орегон пътувам.
— За Портланд?
— За Астория.
— Защо, по дяволите, ще ходиш в Астория, щата Орегон, в такъв момент?
Хуанита си поема дълбоко дъх и издишва колебливо.
— Ако ти кажа, ще се скараме.
— Какво се чува последно за Дей5ид? — интересува се Хиро.
— Същото.
— Някаква диагноза?
Хуанита въздъхва — изглежда уморена.
— Проблемът е софтуерен, не хардуерен.
— Ъ?
— Прослушват обичайните заподозрени. Компютърна томография, магнитен резонанс, позитронна томография, електрокардиограми. Всичко е наред. На мозъка му — неговият хардуер — му няма нищо.
— Просто е пуснал погрешната програма?
— Софтуерът му е отровен. Снощи Дей5ид е преживял снежен крах — вътре в главата.
— Да не би да ми казваш, че проблемът е психологически?
— Проблемът надхвърля установените категории — пояснява Хуанита, — защото явлението е съвсем ново. Но всъщност е много старо.
— Това нещо просто така, спонтанно ли се получава или какво?
— Ти ми кажи — отвръща тя. — Снощи си бил там. Случи ли се нещо, след като си тръгнах?
— Той имаше хиперкарта „Снежен крах“. Гарвана му я дал пред „Черното слънце“.
— Мамка му. Копеле гадно.
— Кой е гадното копеле? Гарвана или Дей5ид?
— Дей5ид. Опитах се да го предупредя.
— Той я употреби. — Хиро обяснява за Брандито с вълшебния свитък. — После, по-късно, се получи проблем с компютъра му и го изхвърлиха.
— Това го чух — казва тя. — Тъкмо затова извиках „Бърза помощ“.
— Не виждам връзката между срива в компютъра на Дей5ид и това, че си извикала линейка.
— Свитъкът на Бранди не е показвал просто случайни смущения. Той е показал само за миг огромно количество дигитална информация в двоична форма. Дигиталната информация се е изляла направо върху зрителния нерв на Дей5ид, а той случайно е част от мозъка — ако се втренчиш в зеницата на човек, можеш да видиш мозъчната кора.
— Дей5ид не е компютър. Той не може да чете двоичен код.
— Той е хакер. Изкарва си прехраната с бъзикане на двоичния код. Тази способност е врязана в дълбинните структури на мозъка му и затова е податлив на тази форма на информация. Както и ти, друже.
— За каква информация си говорим?
— Лоша новина. Метавирус — отговаря Хуанита. — Това е атомната бомба в информационната война — вирус, който кара всяка система да се заразява с нови вируси.
— И това е разболяло Дей5ид?
— Да.
— А защо аз не се разболях?
— Бил си твърде далече. Погледът ти не е могъл да разчете бит-картата. Тя трябва да се намира право срещу очите ти.
— Ще го обмисля — казва Хиро. — Но имам и друг въпрос. Гарвана пласира и друг наркотик — в Реалността — който, наред с другите му имена, наричат и Снежен крах. Какъв е той?
— Не е наркотик — обяснява Хуанита. — Нарочно го правят така, че да изглежда като дрога и усещането да е като от дрога, за да буди желание у хората да го вземат. Подправен е с кокаин и с други вещества.
— Щом не е наркотик, тогава какво е?
— Химически обработен кръвен серум, взет от хора, заразени с метавируса — обяснява му Хуанита. — Т.е. още един начин за разпространение на същата зараза.
— Кой я разпространява?
— Частната църква на Л. Боб Райф. Всички тези хора са заразени.
Хиро скрива лице в шепи. Не точно мисли — оставя мисълта да рикошира из черепа му, докато най-накрая се спре.
— Чакай малко, Хуанита. Изясни си го. Това нещо, Снежния крах — това вирус ли е, наркотик или религия?
Хуанита свива рамене.
— Че каква е разликата?
Начинът, по който говори Хуанита, не улеснява Хиро в мъките му да се окопити и да продължи разговора.
— Как можа да го кажеш? Та ти самата си религиозна.
— Не слагай всички религии в един кюп.
— Извинявай.
— Всички хора си имат религия. Ние все едно имаме рецептори за религия, вградени в мозъчните клетки или нещо такова — лепваме се за всяко нещо, което би запълнило тази ниша за нас. Виж, религията навремето по самата си същност е била вирусна — това е информация, която се копира в човешкия ум и прескача от един човек на друг. Така е било навремето и за зла участ точно така се препредава и сега. Но е имало няколко опита да бъдем избавени от лапите на примитивната и ирационална религия. Първият е бил предприет от човек на име Енки преди около четири хиляди години. Вторият — от юдейските учени през осми век преди Христа, прогонени от отечеството си след нахлуването на Саргон II. Но в крайна сметка този опит е преминал в празно буквоядство. Следващият е предприет от Иисус — и този опит е бил заразен с вирусни влияния петдесет дни след Исусовата смърт. Вирусът е стъпкан от Католическата църква, но сега сме в средата на голяма епидемия, започнала в Канзас през 1900 година, която набира сила оттогава насам.