— Ти вярваш ли в Господ, или не? — пита Хиро. Първо най-важното.
— Определено да.
— Вярваш ли в Иисус?
— Да. Но не и във физическото, телесно възкресение на Иисус.
— Как можеш да бъдеш християнка и да не вярваш в това?
— Аз бих попитала — възразява му Хуанита — как можеш да бъдеш християнин и да вярваш в това? Всеки, направил труда да изучава евангелията, ще разбере, че телесното възкресение е мит, прикачен към истинската история няколко години след като са записани истинските истории. Направо си е жълта журналистика, не мислиш ли?
Хуанита няма какво да добави към това. Не искала сега да се впуска в обяснения, казва. Не искала да създава предубеждения у Хиро „на този етап“.
— Означава ли това, че ще има и друг етап? Това продължителна връзка ли е? — пита Хиро.
— Искаш ли да откриеш хората, заразили Дей5ид?
— Да. По дяволите, Хуанита, дори и той да не ми беше приятел, бих искал да ги намеря, преди да са ме заразили.
— Прегледай картата „Бабел“, Хиро, а после ме посети, ако се върна от Астория.
— Ако се върнеш? Какво ще правиш там?
— Проучване.
По време на целия разговор тя поддържа делова фасада — изплюва информация, обяснява на Хиро точно как стоят нещата. Но е уморена и нервна и Хиро остава с впечатлението, че ужасно я е страх.
— Успех — пожелава й той. Беше готов да пофлиртува с нея по време на тази среща, да подхване всичко оттам, докъдето стигнаха снощи. Но оттогава нещо се беше променило в мислите на Хуанита. Сега флиртуването беше последното нещо, което би занимавало ума й.
Тя се готви да предприеме в Орегон нещо опасно. И не иска Хиро да разбере какво.
— В „Бабел“ има доста информация за едно лице на име Инана — казва тя.
— Коя е Инана?
— Шумерска богиня. Аз съм донякъде влюбена в нея. Както и да е — не можеш да разбереш онова, което се готвя да предприема, докато не разбереш Инана.
— Е, късмет — казва Хиро. — Много здраве на Инана от мен.
— Благодаря.
— Когато се върнеш, искам да се видим.
— Чувството е взаимно — отвръща тя. — Но първо трябва да се измъкнем от всичко това.
— О, не бях разбрал, че съм забъркан в нещо.
— Не се прави на ахмак. Всички сме вътре.
Хиро си тръгва и влиза в „Черното слънце“.
Някакъв тип се мотае из хакерския квадрант и наистина се набива на очи. Аватарът му не изглежда чак толкова суперски. А и си има проблеми с контрола. Прилича на човек, който за пръв път е влязъл в Метавселената и не знае как да се движи из нея. Постоянно се блъска в масите, а когато иска да се обърне, се завърта няколко пъти и не знае как да се спре.
Хиро отива при него, защото лицето му му се струва бегло познато. Когато момчето най-после спира да се движи за малко по-дълго и Хиро успява да различи образа му, той разпознава аватара. Клинт. Най-често наблюдаван в компанията на Бранди.
Клинтът също разпознава Хиро и за миг придобива изненадана физиономия, която бързо се заменя от обичайното му сериозно, намръщено, изсечено изражение. Той протяга ръце напред и Хиро вижда, че държи свитък — същият като на Брандито.
Хиро посяга за катаната си, но свитъкът вече е срещу очите му и се разгръща, за да разкрие синьото сияние на бит-картата в него. Хиро пристъпва, заобикаля Клинта, вдига катаната над главата си, замахва рязко надолу и му отсича ръцете.
Докато свитъкът пада, се разтваря още повече. Хиро не смее да го погледне. Клинтът се е обърнал и непохватно се мъчи да избяга от „Черното слънце“, отскачайки от маса на маса като топче на флипер.
Ако Хиро можеше да го убие — да му отсече главата — тогава аватарът му щеше да остане в „Черното слънце“ и Гробищните демони щяха да я отнесат. Хиро можеше да се позанимава с хакерство и най-вероятно да открие кой е и откъде е дошъл.